На четвъртия ден накиснахме бинтованите си нозе в гореща вода. След това превръзките бяха свалени, а мама и леля огледаха ноктите, изрязаха мазолите, изстъргаха мъртвата кожа, натъркаха още стипца, намазаха краката ни с благовония, които да прикрият миризмата на разлагаща се плът, и поставиха чисти бинтове, този път още по-стегнато. И така всеки ден — обиколки, на всеки четири дни — подменяне на превръзките, на всеки две седмици — смяна на обувките с нови, по-малки от предишните. Съседките идваха да ни навестят и носеха кнедли с червен боб, та да омекнат костите ни по-бързо, както и сушени люти чушлета, за да станат стъпалата ни тънки и заострени като тях. Другарките на голямата ми сестра ни подаряваха вещи, които бяха облекчили техните мъки.
— Захапи връхчето на четката ми за писане. То е тънко и фино. Така и твоите стъпала също ще станат тънки и фини.
Или пък:
— Яжте тези водни кестени. Те ще подтикнат плътта ви да се смали.
В женската стая се въдвори сурова дисциплина. Обичайните ни задължения бяха сменени с разходки из помещението. Всеки ден мама и леля увеличаваха броя на обиколките и всеки ден баба бе призовавана на помощ. Щом се умореше, тя полягаше на едно от леглата и направляваше заниманията ни оттам. Времето застудя и тя започна да се увива с повече завивки. Със скъсяването на дните и по-оскъдната светлина думите й ставаха все по-кратки и неразбираеми, докато накрая почти не проговаряше и само седеше, взряна в малката ми сестра, заставяйки я с поглед да продължава да върви.
За нас болката не намаляваше. И как би могла? Но през онези дни научихме най-важния урок за всяка жена, а именно — да се покоряваме за собствено добро. Още в онези ранни седмици започна да си проличава в какви жени щяхме да се превърнем, като пораснем. Красива луна щеше да остане твърда и прекрасна при всякакви обстоятелства. Третата сестра щеше да бъде вечно недоволна, озлобена от ориста си съпруга, която приема с неблагодарност даровете, които получава. Що се отнася до мен, набедената за изключителна, то аз приемах съдбата си безропотно.
Един ден, докато правех редовната си обиколка из стаята, чух изпукване. Един от пръстите ми се бе счупил. Мислех, че звукът е отекнал единствено в тялото ми, но всъщност бе тъй отчетлив, че всички в стаята го чуха. Очите на майка ми се заковаха върху мен:
— Движи се! Най-после имаме някакъв напредък!
Вървях, а цялото ми тяло трепереше. До вечерта костите и на осемте пръста се бяха строшили, ала продължаваха да ме карат да обикалям. Чувствах смазаните израстъци под тежестта на тялото ми при всяка стъпка, защото сега бинтовете не ги пристягаха. Пихтиестата каша, в която се бяха превърнали ставите, бе извор на безкрайно мъчение. Ледената вода изобщо не бе в състояние да притъпи болката, която разтърсваше цялото ми тяло. Въпреки това мама не бе доволна от мен. Същата вечер накара големия ми брат да донесе от реката тръстиково стъбло. През следващите два дни ме налагаше с него през краката, за да не спирам да вървя още и още. Когато дойде време за смяна на превръзките, аз накиснах краката си във вода както обикновено, ала този път специалният масаж бе нещо неизпитвано дотогава. С пръсти мама издърпа счупените кости и ги долепи плътно към долната повърхност на ходилото. Никога не съм виждала по-ярък израз на майчината й любов.
— Истинската дама не допуска грозота в живота си — набиваше тя в главата ми отново и отново. — Единствено чрез болка ще постигнеш красота. Само чрез страданието ще намериш покой. Аз увивам, аз бинтовам, но ти ще пожънеш наградата.
Пръстите на Красива луна се счупиха след няколко дни, ала костите на малката ми сестра не се подчиниха.
Мама възложи нова задача на големия ми брат. Този път трябваше да намери камъчета, които да се поставят под бинтовете й за допълнителен натиск. Както вече казах, сестра ми все се опъваше, а сега писъците й станаха още по-силни, ако изобщо бе възможно подобно нещо. Красива луна и аз мислехме, че се държи така, за да си проси повече внимание. В крайна сметка мама хвърляше усилията си изцяло за мен. Но при смяната на бинтовете се забелязваше разликата между нашите стъпала и тези на малката ми сестра. Наистина, превръзките ни бяха пропити с кръв и гной, както е нормално, ала течностите, които се процеждаха от нейното тяло, бяха придобили нова непозната миризма. Освен това, докато нашите стъпала бяха придобили мъртвешка бледнина, то нейните розовееха като цветя.