Госпожа Уан ни посети отново. Тя провери свършеното от майка ми и препоръча отвара от билки за облекчаване на болката. Не вкусих от горчивата настойка до падането на снега, когато се счупиха костите на ходилото. Дните минаваха в унеса на болката и пиенето на билките, когато един ден състоянието на малката ми сестра внезапно се промени. Кожата й гореше. Очите й блестяха от влага и делириума на треската, а кръглото й лице се стопи и изостри. Когато мама и леля слязоха да приготвят обяда, голямата ми сестра се съжали над нея и й позволи да се изтегне на едно от леглата. Красива луна и аз решихме да си починем. Понеже се бояхме да не ни заварят седнали, останахме прави до леглото. Голямата ми сестра се залови да разтрива краката й, за да облекчи болката. Бе посред зима и всички бяхме навлечени с най-дебелите си дрехи. С общи усилия запретнахме единия крачол до коляното, за да може голямата ми сестра да масажира прасеца. Тогава забелязахме ужасните червени резки, които се виеха изпод бинтовете нагоре по крака и изчезваха под гънките на панталоните. Спогледахме се за момент, след което бързо прегледахме и другия крак. По него криволичеха същите червени белези.
Голямата ми сестра слезе долу. За да съобщи за откритието, трябваше да признае, че не е изпълнила задълженията си. Очаквахме да чуем заслужената плесница. Но не. Вместо това, мама и леля изтичаха обратно при нас. Застанаха на площадката на стълбите и огледаха стаята: малката ми сестра, легнала на леглото с поглед, впит в тавана, и разголени крачета, двете прави момичета в кротко очакване на наказанието си, и баба, заспала под завивките. Леля хвърли един поглед на тази сцена и отиде да кипне вода.
Мама се приближи до леглото. Без опората на бастуна си тя биеше с ръце из въздуха подобно на птица със счупени крила и бе кажи-речи също толкова безпомощна да стори нещо за дъщеря си. Веднага щом леля се върна, мама започна да развива бинтовете. Стаята се изпълни с отблъскваща смрад. Леля закри уста. Валеше сняг, но голямата ми сестра разкъса оризовата хартия, която покриваше прозорците, за да се разсее зловонието. Най-после целите крака на третата сестра бяха оголени. Гнойта, изтичаща от тях, имаше тъмнозелен цвят, а кръвта се бе съсирила в кафеникава гнилоч. Изправиха сестра ми в седнало положение и накиснаха краката й в купа с вряла вода. Тя бе толкова унесена, че не изкрещя.
Писъците й през изминалите седмици сега придобиха различно значение. Дали е усещала в онзи първи ден, че нещо лошо може да я сполети? Затова ли се бе съпротивлявала? Дали мама бе направила някаква ужасна грешка в бързината? Дали отравянето на кръвта бе причинено от гънки в бинтовете? Или пък бе слаба от недохранване, както госпожа Уан бе казала за мен? С какво ли в предишния си живот бе заслужила такова наказание?
Мама се опита да отстрани инфекцията, като изстърга стъпалата на сестра ми. Тя припадна. Водата в купата помътня от някаква противна течност. Накрая мама извади изтерзаните крайници от купата и ги подсуши внимателно.
— Майко — повика тя свекърва си. — Имаш повече опит. Моля те, помогни ми.
Баба не помръдна под завивките. Мама и леля не можеха да се разберат какво да правят.
— Трябва да оставим краката й да дишат — предложи мама.
— Знаеш, че това е най-лошото, което можем да сторим — отвърна леля. — Много от костите й вече са счупени. Ако не ги бинтоваме, няма да зараснат правилно. Ще бъде осакатена. Негодна за женитба.
— По-добре жива и неомъжена, отколкото да я загубя завинаги.
— Тогава ще е напълно безполезна — изтъкна леля. — Майчината ти обич ти подсказва, че това не е бъдеще.
По време на целия им спор сестра ми не помръдна. Наръсиха стъпалата й със стипца и отново ги бинтоваха. На следващия ден снегът продължаваше да се сипе, а състоянието й се бе влошило още повече. Не бяхме богати, ала татко излезе в бурята, за да доведе селския лекар, който само погледна сестра ми и поклати глава. За първи път видях този жест, с който изразяваме безпомощността си да спрем душата на обичан човек да поеме към онзи свят. Може да се противим, но щом веднъж смъртта сграбчи някого в хватката си, нищо не можем да сторим. Ние сме безсилни пред желанията на отвъдното. Лекарят предложи да я наложим с лапи и да приготвим билков чай, ала тъй като бе добър и честен човек, влезе в положението ни.