Ветрилото
Изминаха шест месеца от началото на бинтоването ни и два месеца от смъртта на баба и на малката ми сестра. Снегът се стопи, почвата омекна и телата им бяха подготвени да бъдат предадени на земята. Три събития в живота на народа яо, или не — в живота на всички китайци — налагат изразходването на големи суми: раждането, женитбата и смъртта. На всеки му се иска да се роди и да се задоми в добро семейство, всички искаме да бъдем погребани подобаващо. Но съдбата и реалността слагат много по-силен отпечатък върху тези събития, отколкото върху всички други. Баба бе най-главната жена в семейството и животът й бе пример за подражание, докато малката ми сестра не се бе отличила с нищо през краткото си съществуване. Татко и чичо събраха колкото пари имаха и наеха един майстор от Шандзянсю да изработи хубав ковчег за баба. За сестра ми двамата сковаха малък сандък. Посестримите отново дойдоха и най-накрая погребението се състоя.
При този тъжен повод отново осъзнах колко бедни бяхме. Ако разполагахме с повече средства, може би татко щеше да почете паметта на майка си, като издигне арка. Вероятно би платил на гадателя да избере място за погребението с най-благоприятно съчетание на елементите според фън шуй или би наел паланкин, с който ние — дъщеря му и племенницата му, които все още не бяхме в състояние да изминаваме далечни разстояния, да бъдем превозени до гробното място. Това не бе по кесията му. Затова мама ме пренесе дотам на гръб, а леля пренесе Красива луна. Скромното ни шествие се спря недалеч от дома ни, все още в границите на имота. Татко и чичо коленичиха и заудряха чела о земята по три пъти, отново и отново. Мама се просна върху погребалната могила и започна да умолява за прошка. Запалихме хартиени пари9 както подобава, но освен сладкиши за опечалените присъстващи нямаше други дарове.
Баба не можеше да чете на нюшу, но бе запазила книгите си за третата сутрин10, направени за нея при женитбата й преди много години. Заедно с още няколко лични ценности те бяха събрани от посестримите й и изгорени на гроба, за да може посланията им да придружат душата й в отвъдния живот. След това другарките й подеха тъжен напев:
— Дано сте се намерили с останалите ни дружки. Ще бъдете щастливи трите. Помнете нас, своите посестрими. Нишките на нашето приятелство ни свързват дори корените на лотоса да са пресечени. Тъй силна и дълговечна е нашата дружба.
Никой не каза нищо за малката ми сестра. Дори брат ми не намери думи, които да отправи към душата й. Тъй като тя самата не бе овладяла изкуството на нюшу, ние с леля, голямата ми сестра и Красива луна съчинихме слова, с които да я представим пред дедите ни.
Макар тригодишният ни траур в памет на баба едва да започваше, животът продължаваше своя ход. Най-мъчителната част от бинтоването бе приключила. Вече не се налагаше майка ми да ме бие както преди, а болката, причинявана от превръзките, бе отслабнала. Най-доброто, което аз и Красива луна можехме да правим сега, бе да си седим, за да заздравеят костите в новопридобитата форма. В ранните утрини упражнявахме нови бодове под надзора на голямата ми сестра. Преди обед мама ме учеше да преда памук, а в ранния следобед се прехвърляхме на тъкане. Красива луна усвояваше същите уроци, но в обратен ред. В късните следобеди, посветени на нюшу, търпеливо и сред много смях леля ни учеше прости думи.
Освободена от задълженията около бинтоването на малката ни сестра, голямата, вече на единайсет, се върна към овладяването на женските умения. Местната сватовница госпожа Гао започна редовно да посещава дома ни във връзка със сватосването, първия от петте етапа от подготовката на женитбите на брат ми и сестра ми. За него тя бе харесала едно момиче от родното си село Гаодзя, от същата черга като нас. Идването в Пууей щеше да е добре за бъдещата снаха, защото госпожа Гао често пътуваше между двете села по работа и това би позволило на момичето редовно да изпраща и да получава писма чрез посредницата. Освен това леля също бе оттам и сега за нея щеше да е по-лесно да общува със семейството си. Дни наред тя бе толкова радостна, че през зейналата й усмивка човек можеше да надникне в голямата пещера, пълна с нащърбени зъби.
9
Обичай в Китай на гроба на покойника да се изгарят хартиени пари (изрезки от хартия, оцветени така, че да наподобяват банкноти), за да има той средства в отвъдното; същото важи и за други вещи. — Б.пр.
10
Санджаошу, или „книги за третата сутрин“ — богато орнаментирани книги от плат, които посестримите и близките роднини от женски пол на булката подготвят за нея; съдържат песни, с които се представят добродетелите на момичето пред жените в бъдещото й семейство, изразяват се надежди за щастлив брачен живот и мъка от раздялата, както и празни листове, в които младата жена да записва своите произведения, да съхранява бродерии и т.н.; четат се на специална церемония на третата сутрин след сватбата. — Б.пр.