— Обична майко — започна тя, — обсъждали сме някои възможности, които се откриват пред дъщеря ви. Изглежда, че бракът с добро семейство от Тункоу е сигурен.
Тя се приведе напред и добави доверително:
— Вече проявиха известен интерес. След не повече от две-три години ще ви посетя с предложение за сродяване.
После отново се изправи и прочисти гърлото си.
— Но днес съм дошла във връзка със съюз от друго естество. Както може би си спомняте, при първата ни среща аз забелязах, че има възможност Лилия да сключи съюз с друго момиче като лаотун.
Тя изчака думите й да произведат нужното впечатление, след което продължи:
— Тункоу е на четирийсет и пет минути оттук, ако се върви с мъжка крачка. Повечето семейства са от рода Лу. Сред тях има потенциална кандидатка за лаотун на Лилия. Момичето се казва Снежно цвете.
Първият въпрос, който мама зададе, показа на мен, а и на всички останали в стаята, не само че не бе забравила предложението, отправено от госпожа Уан при първото й идване у нас, а и че през цялото време бе кроила планове и бе обмисляла тази възможност.
— Ами осемте йероглифа? — попита тя с меден глас, който никак не успяваше да прикрие решимостта й. — Не виждам причина за сключването на съюза, освен ако осемте йероглифа не съответстват напълно.
— Майко, не бих дошла днес при вас, ако стълбовете на съдбата на тези момичета не си съответстваха — отговори мадам Уан с равен глас. — Лилия и Снежно цвете са родени в един и същи месец в годината на Коня и ако майките казват истината, в един и същи ден и час. Момичетата имат еднакъв брой братя и сестри и всяка от тях е третото дете в семейството…
— Но…
Госпожа Уан вдигна ръка, за да пресече майка ми:
— Отговарям на въпроса ви, преди да сте го задали: да, третата дъщеря на семейство Лу също се пресели при предците си. Обстоятелствата около тези трагедии са без значение, тъй като никой не обича да се връща към загубата на дете, било то и дъщеря.
Тя се втренчи в мама с твърд поглед, буквално предизвиквайки я да проговори. Майка ми отклони поглед и госпожа Уан продължи:
— Лилия и Снежно цвете са еднакви на ръст, равни по хубост и, най-важното, краката им са бинтовани в един и същи ден. Прадядото на Снежно цвете бе дзиншъ13, така че двете семейства не са равностойни в обществено и материално отношение.
Не бе нужно да обяснява, че щом сред предците на Снежно цвете е имало държавен чиновник с висок сан, то семейството би трябвало да има добро обществено и материално положение.
— Изглежда, тези несъответствия не тревожат майката на Снежно цвете, тъй като между двете има многобройни сходства.
Мама кимна спокойно, докато маймунската й природа поглъщаше думите на госпожа Уан, а на мен ми се щеше да изхвърча от стаята, да изтичам край реката и да закрещя от вълнение. Хвърлих поглед към леля. Очаквах да видя нейната зейнала в усмивка паст, но сега тя стискаше устни в опит да прикрие задоволството си. Представляваше картина на спокойствието и благовъзпитанието и само пръстите, които нервно се виеха и преплитаха като купчина малки змиорки, я издаваха. Тя най-ясно от всички осъзнаваше значимостта на тази среща. Крадешком занадзъртах към Красива луна и сестра ми. Очите им сияеха от радост за мен. О, за колко неща щяхме да си говорим, когато всички си легнеха!
— Макар обикновено да се заемам с този вид посредничество по време на Фестивала в средата на есента, когато момичетата са осем-деветгодишни — отбеляза мадам Уан, — в настоящия случай почувствах, че незабавният съюз ще бъде изключително полезен за дъщеря ви. В много отношения тя е безупречна, но има какво да се желае относно домашните й умения и ще й е нужно още много усъвършенстване, преди да стане достойна за по-високопоставено семейство.
— Дъщеря ми не е каквато трябва да бъде — равнодушно се съгласи мама. — Тя е упорита и непокорна. Не съм убедена, че идеята ви е добра. По-добре да бъде несъвършено зрънце сред грозд от посестрими, отколкото да излъже очакванията на едно момиче с добро положение.
Радостта, която изпитвах преди няколко мига, пропадна в черна бездна. Макар добре да познавах майка си, бях прекалено малка, за да осъзная, че горчивите й думи по мой адрес представляваха част от ритуала на преговорите, така както подобни слова щяха да бъдат изречени между баща ми и посредницата и при уреждането на брака ми. Чрез представянето ми като недостойна дъщеря родителите ми се застраховаха срещу бъдещи оплаквания от страна на семейството на съпруга ми или на моята лаотун. Тази стратегия можеше да свие скритите разходи, които биха възникнали в полза на посредницата, и да намали полагаемата се зестра. Госпожа Уан остана невъзмутима:
13
Най-високата чиновническа титла, получавана след успешното полагане на изпитите за чиновници на общодържавно равнище (състоявали се веднъж на три години). Носителите на титлата заемали постове в управлението на държавата и имали високи доходи. — Б.пр.