— Нормално е да се чувствате така. Аз самата храня големи опасения. Но стига приказки за днес.
За миг тя поспря, като че премисля нещо, макар на всички ни да бе съвсем ясно, че всяка нейна дума и постъпка бяха отдавна планирани и отиграни. Тя бръкна в ръкава си, извади оттам едно ветрило и ме привика. Докато ми го подаваше, госпожа Уан се обърна към майка ми:
— Трябва ви време да обсъдите съдбата на дъщеря си.
С щракване разтворих ветрилото и вперих поглед в думите, които се спускаха по една от гънките му и по плетеницата от листа, която красеше горния му ръб. Мама рече строго на посредницата:
— Давате това на дъщеря ми, преди да сме се договорили за възнаграждението ви?
Госпожа Уан пропъди предложението с махване на ръка, като че бе някакво зловоние.
— Същото като с женитбата. Безплатно за семейство И. Родителите на другото момиче са в състояние да поемат разноските. А ако повиша стойността на дъщеря ви, като встъпи в този съюз, размерът на възнаграждението, което семейството на момчето ще ми заплати, ще нарасне. Това положение ме удовлетворява.
Тя стана и направи няколко крачки по посока на стълбите. После се обърна, положи ръката си върху рамото на леля и обяви пред всички:
— Всички вие трябва да помислите и за още нещо. Тази жена е отгледала чудесна дъщеря, а виждам, че Красива луна и Лилия са близки. Ако успеем да договорим лаотун за Лилия, което ще затвърди шансовете й да се омъжи в Тункоу, мисля, че ще е добре да помислим за възможността да потърсим там жених и за Красива луна.
Тази възможност свари всички ни неподготвени. Забравих за благоприличието и се извърнах към Красива луна, която изглеждаше толкова развълнувана, колкото се чувствах аз самата.
Госпожа Уан вдигна длан във въздуха и я отпусна напред като полумесец.
— Разбира се, може би вече сте потърсили госпожа Гао. Не бих искала да се бъркам в местните й — с което имаше предвид по-нисши — дела по никакъв начин.
Ако не друго, последната част от разговора даде на майка ми да разбере, че не може да се мери по умения в пазарлъка с посредницата, която сега се обърна пряко към нея:
— Смятам, че това е женска работа, едно от малкото решения относно дъщеря ви, а може би и относно племенницата ви, които са във ваши ръце. Все пак, разбира се, бащата също трябва да даде съгласието си, преди да продължим. Майко, вместо заключение нека ви дам следния съвет: използвайте нощта, за да убедите съпруга си.
Докато мама и леля изпровождаха сватовницата до паланкина й, ние трите се скупчихме посред стаята, прегръщахме се и бъбрехме възбудено. Възможно ли бе всички тези изумителни неща да се случват на мен? Щеше ли и Красива луна да се омъжи в Тункоу? Нима щяхме да сме заедно до края на живота си? Сестра ми, макар да би могла да се почувства огорчена, горещо ми пожела изреченото от посредницата да се сбъдне, знаейки, че ако това стане, ще има полза за цялото семейство.
Бяхме млади и развълнувани, ала знаехме как е подобаващо да се държим. Красива луна и аз отново заехме местата си, за да отпочиват краката ни.
Голямата ми сестра кимна с глава към ветрилото, което все още държах в ръката си:
— Какво пише?
— Не разбирам всичко. Помогнете ми да го прочетем.
Разгърнах ветрилото. Двете впериха погледи над рамото ми. Изучихме йероглифите и разпознахме няколко измежду тях: момиче, добро, жени, къща, ти, аз.
Знаейки, че само тя може да помогне, леля побърза да се върне в женската стая. Като посочваше йероглифите последователно с пръст, тя прочете посланието. Още тогава запаметих словата: „Узнах, че във вашия дом има момиче с благ нрав, изкусно в женските умения. Ти и аз сме родени в една и съща година и ден. Не бихме ли могли да бъдем сродни души?“
Преди да отговоря на това момиче — Снежно цвете, много неща трябваше да бъдат разгледани и преценени от семейния съвет. Макар трите със сестра ми и братовчедка ми да нямахме думата по никой въпрос, ние с часове слушахме разговорите на мама и леля в горната стая, в които обсъждаха възможните последствия от този съюз. Майка ми бе хитра, ала леля произхождаше от по-добро семейство и имаше по-дълбоки познания. При все това, като най-нископоставената жена в дома ни тя трябваше да внимава какво говори, особено сега, когато майка ми упражняваше пълна власт над живота й.