Това бе първото ни пътешествие до Шъся и храма на Гупо. Госпожа Уан ни заведе отново на следващата година, когато принесохме първите си дарове на богинята. Тя ни придружаваше дотам почти всяка година до края на моминството ни. Щом се омъжихме, започнахме да се срещаме в Шъся, ако обстоятелствата позволяваха, като винаги правехме жертвоприношения в храма, за да измолим синове, посещавахме търговеца на конци, за да се запасим с еднакви цветове за ръкоделията си, като винаги преживявахме отново подробностите от първото си посещение. Неизменно завършвахме деня със спирка при стареца Дзуо, където се наслаждавахме на карамелизираното таро.
Стигнахме Пууей по здрач. В онзи ден не просто бях намерила приятелка извън семейния си кръг. Бях се врекла чрез договора да бъда сродна душа на друго момиче. Не исках този ден да свършва, ала знаех, че това ще стане, щом стигнем у дома. Представях си как госпожа Уан и Снежно цвете ще ме оставят пред къщата, където ще остана да гледам подир носачите, които откарват моята лаотун, и само пръстите й, осмелили се да надникнат изпод ветреещата се завеска, ще ми помахват за сбогом, докато паланкинът се изгуби зад ъгъла. Тогава научих, че това не бе краят на моето щастие.
Спряхме пред нашия дом и аз слязох. Госпожа Уан нареди на Снежно цвете да ме последва.
— Довиждане, момичета. Ще се върна след няколко дни, за да взема Снежно цвете.
Тя се подаде от паланкина, щипна я по бузката и добави:
— Бъди послушна. Не се оплаквай. Използвай очите и ушите си, за да се учиш. Накарай майка си да се гордее с теб.
Как бих могла да опиша онова, което почувствах, докато стояхме само двете пред прага на родния ми дом?
Бях повече от щастлива, ала си давах сметка и какво ни очаква вътре. Колкото и да обичах семейството си, знаех, че Снежно цвете е привикнала на по-добър живот. А и тя не си бе донесла дрехи и принадлежности.
Мама излезе да ни посрещне. Целуна ме, след това постави ръка върху рамото на Снежно цвете и ни отведе вътре. Докато бяхме отсъствали, трите жени в дома здраво се бяха трудили, за да разтребят главната стая. Всичкият боклук бе изхвърлен, провесените дрехи бяха свалени, а съдовете — прибрани. Пръстеният под бе пометен и напръскан с вода, за да се утъпче и да внесе прохлада.
Снежно цвете се запозна с всички, включително и с големия ми брат. Когато вечерята бе сервирана, тя потопи клечките в чашата си с чай, за да ги измие, но с изключение на този малък белег на изтънченост, каквато никой в семейството ми не бе виждал, тя се постара добре да прикрие чувствата си. Ала в сърцето си аз вече познавах Снежно цвете твърде добре. Тя посрещаше несгодата с усмивка. В моите очи несъмнено бе ужасена от начина ни на живот.
Бяхме преживели дълъг ден и се чувствахме много изморени. Когато стана време за лягане, сърцето ми отново се сви, но жените не бяха стояли със скръстени ръце. Постелките бяха проветрени и цялата неразбория от вещи, свързана с обичайните ни занимания, бе подредена в спретнати купчинки. Мама ни посочи купа с чиста вода за миене, поставена редом с два комплекта мои дрехи и един на голямата ми сестра — всички току-що почистени, — предназначени за Снежно цвете по време на гостуването й. Оставих я да се измие първа, ала тя едва топна пръсти във водата, усъмнявайки се, както ми се стори, в чистотата й. Хвана нощницата, която й дадох, с два пръста, отдалечи я от себе си и я инспектира все едно бе развалена риба, а не най-новата дреха на сестра ми. После се огледа, видя очите ни върху себе си и без да издума и дума, се съблече и я нахлузи. Качихме се в леглото. Тази вечер, както през всички останали нощи, когато Снежно цвете ни посещаваше, сестра ми щеше да спи при Красива луна.
Мама ни пожела лека нощ. След това се наведе, целуна ме и ми прошепна:
— Госпожа Уан ни предупреди как да се подготвим. Бъди щастлива, малката ми, бъди щастлива.
И ето че лежахме една до друга, завити с лек памучен юрган. Бяхме толкова малки, но при цялата ни умора не можехме да се наситим да си говорим. Шепнешком, Снежно цвете ме разпита за семейството ми, а аз разучих за нейното. Разказах й за смъртта на малката ми сестра и узнах, че нейната бе починала от круп18.
Поинтересува се за селото ни и аз й казах, че на местния ни диалект Пууей означава „всеобятна красота“. Тя ми обясни, че Тункоу значи „горското гърло“ и че когато й отида на гости, ще разбера защо.