Все още не бях гостувала на Снежно цвете в Тункоу. Не разпитвах за това, нито пък някой от домашните ми обсъждаше странната договорка. Но ето че един ден, когато бях на девет, чух как мама заобиколно се опитваше да подпитва госпожа Уан. Стояха на външната врата и гласовете им долитаха до прозореца на горния етаж.
— Съпругът ми казва, че все ние храним Снежно цвете — рече мама тихо, надявайки се никой друг да не я чуе. — А пък и се налага да носим повече вода за пиене, готвене и миене. Той иска да знае кога Лилия ще иде в Тункоу. Такъв е обичаят.
— Според обичая осемте йероглифа трябва да си съответстват напълно — напомни й госпожа Уан, — а двете много добре знаем, че в едно от най-важните отношения се разминават. Снежно цвете се свърза с момиче от по-нископоставено семейство.
Тя замълча за момент, след което добави:
— Не помня да сте се оплаквали, когато за първи път повдигнах въпроса.
— Да, но…
— Ясно е, че не разбирате как стоят нещата — продължи госпожа Уан с негодувание. — От самото начало ви казах, че се надявам да намеря съпруг за Лилия в Тункоу, но за брак в това село и дума не може да става, ако потенциалният жених дори зърне дъщеря ви преди сватбения ден. Пък и семейството на Снежно цвете страда поради неравнопоставеността на двете момичета. Трябва да сте благодарни, че не са пожелали споразумението да се разтрогне. Разбира се, никога не е късно това да стане, ако наистина така иска съпругът ви. Просто ще ми причините известно неудобство.
Какво можеше да отговори майка ми освен:
— Госпожо Уан, думите ми бяха неуместни. Моля влезте. Бихте ли желали чаша чай?
В онзи ден в гласа на майка ми усетих срам и страх. Тя не можеше да позволи връзката между мен и Снежно цвете да бъде застрашена по никакъв начин, дори ако това означаваше допълнително бреме за семейството ни.
Искате ли да знаете как се почувствах, когато разбрах, че семейството на Снежно цвете не ме смята достойна за нея? Това не ме обезпокои, защото аз знаех, че не заслужавам любовта й. Всеки ден се трудех усилено, за да я накарам да ме обича така, както аз нея. Стана ми жал, или, не, по-скоро неловко, заради майка ми. Тя се посрами силно пред госпожа Уан. Но истината е, че не ме бе грижа за тревогите на татко, неудобството на мама, упорството на посредницата или странностите около нашия съюз, защото дори да можех да ида в Тункоу без опасност бъдещият ми съпруг да ме види, чувствах, че това не ми е нужно, за да опозная живота на моята сродна душа. Тя вече ми бе разказала за селото, семейството и прекрасния си дом повече, отколкото бих могла да науча сама. Но въпросът не приключи с този разговор.
Госпожа Уан и госпожа Гао водеха непрестанна битка за територия. Местната сватовница бе договорила изгоден брак за голямата ми сестра и бе намерила подходящо момиче за съпруга на брат ми. Тя бе очаквала, че уреждането на женитбата на Красива луна и моята също ще бъде възложено на нея. Ала госпожа Уан с нейните представи за моето бъдеще се бе намесила не само в съдбата на братовчедка ми и на мен самата, но и в тази на госпожа Гао. Възнаграждението за нашите две сватби нямаше да идат в джоба на селската сватовница. Както казват, сърцето на алчната жена винаги таи мъст.
Госпожа Гао отишла в Тункоу и предложила услугите си на семейството на Снежно цвете. Много скоро новината достигна до ушите на госпожа Уан. И макар тяхната разправия да нямаше нищо общо с нас, развръзката й се състоя в нашия дом. Един ден, когато бе дошла да отведе Снежно цвете, госпожа Уан се натъкна на местната посредница, която се бе курдисала насред главната стая, ядеше тиквени семки и обсъждаше с татко подробностите по организирането на церемонията за представянето на дата за сватбата19 на голямата ми сестра. Пред баща ми двете не издумаха и дума. Никоя от тях не бе толкова недодялана. Госпожа Гао можеше да избегне кавгата, ако бе имала благоразумието да си тръгне, щом работата й в дома ни приключи. Вместо това, тя взе, че се качи в женската стая, пльосна се върху един стол и започна да се перчи с вещината си на сватовница. Това бе като да бърка с пръст в жива рана. Накрая госпожа Уан не се стърпя.
— Само разгонена кучка може да си загуби ума дотам, че да се домъкне в моето село, за да краде една от малките ми племенници — сопна се тя.
19
Церемония, при която от името на семейството на момчето пред семейството на момичето се представят няколко благоприятни дати за сватбата, измежду които трябва да се избере кога да се състои ритуалът. — Б.пр.