Представете си нашето щастие. Бъдещето ни бе уредено. Новите ни семейства щяха да ни издигнат в обществото. Все още бяхме достатъчно млади, за да вярваме, че с благо сърце можем да преодолеем всички трудности, с които щяхме да се сблъскаме при съжителството със свекървите си. Трудехме се над чеиза си. Ала повече от всичко бяхме щастливи, че сме заедно.
Леля продължаваше да ни преподава нюшу, но се учехме и от Снежно цвете, която при всяко свое гостуване ни запознаваше с нови йероглифи. Някои научаваше от книгите на брат си, в които бе надничала крадешком, понеже много от знаците в нюшу са стилизирани ръкописни варианти на мъжкото писмо, а други усвояваше от майка си, която владееше до съвършенство изкуството на женския тайнопис. С часове се упражнявахме да изписваме чертиците на йероглифите с пръст по дланите си. Леля винаги ни предупреждаваше да подбираме думите внимателно, защото при използването на фонетични знаци вместо пиктографските символи на мъжете смисълът можеше да се изгуби или обърка.
— Всяка дума трябва да бъде поставена в контекст — напомняше ни тя всекидневно в края на урока. — Погрешното тълкуване може да повлече много нещастия след себе си.
След като ни повтореше това предупреждение, леля ни възнаграждаваше с романтичната легенда за жената от нашия край, която изобретила женския тайнопис.
— Много отдавна, по времето на династията Сун, преди може би повече от хиляда години — разказваше тя, — император Джъдзун обикалял страната, за да си търси нова наложница. Бродил надлъж и нашир, докато пристигнал в нашия окръг, където чул за един земеделец на име Ху — много разумен и начетен човек, който живеел в Дзинтиен — да, момичета, в Дзинтиен, където нашата Снежно цвете ще заживее, след като се омъжи. Господарят Ху имал син — много изтъкнат млад чиновник, който се бил представил добре на държавните изпити, ала императорът бил най-силно заинтригуван от друга личност — най-голямата дъщеря на земеделеца. Името й било Юсиу. Тя не била напълно безплодна издънка, тъй като баща й се бил погрижил да й даде образование. Рецитирала класическа поезия и владеела мъжкото писмо. Умеела да пее и танцува. Бродерията й била великолепна и изящна. Всички тези нейни качества убедили владетеля, че от нея щяло да стане идеална императорска наложница. Той посетил господаря Ху, споразумял се с него и не след дълго Юсиу отпътувала за столицата. Щастлив завършек? В някои отношения — да. Господарят Ху получил щедри дарове, а на Юсиу й бил осигурен изискан живот сред нефрит и коприна. Но, момичета, знайте, дори такава умна и културна жена като Юсиу не била подмината от скръбта от разлъката с близките си хора. О, как бликали сълзите от очите на майка й! Как ридаели от мъка сестрите й! Ала никоя от тях не била тъй печална както самата Юсиу.
Знаехме тази част от историята отлично. Раздялата на Юсиу със семейството й била едва началото на нейните злочестини. При всичките й таланти тя не била в състояние да задържи вниманието на императора завинаги. Хубавото й лунообразно лице, бадемови очи и черешови устни му дотегнали, а дарованията й, колкото и забележителни да били за окръг Юнмин, били посредствени в сравнение с тези на останалите дами в двора. Бедната Юсиу. Тя не можела да се мери с дворцовите интригантки. Останалите съпруги и наложници презирали селянката. Била самотна и тъжна, но нямало как да общува с майка си и сестрите си, без да бъдат разкрити. Една непредпазлива забележка от нея, и можело да бъде обезглавена или хвърлена в някой кладенец, за да й бъде затворена устата.
— Ден и нощ Юсиу таяла чувствата си — продължаваше леля. — Злите жени в двора и евнусите я наблюдавали, докато тихо бродирала или се упражнявала в калиграфия. Непрекъснато й се присмивали: „Ама че нескопосно“ или пък: „Вижте, маймуната от село се опитва да подражава на писмото на мъжете“. Всяка изречена от тях дума била жестока, ала Юсиу не се опитвала да имитира мъжките йероглифи. Тя ги променяла, накланяла ги настрани, придавала им женственост и накрая започнала да създава съвсем нови символи, които почти или изобщо не напомняли мъжкото писмо. Скришом от околиите тя създавала таен шифър, който щял да й позволи да си пише с майка си и сестрите си.