Снежно цвете и тайното ветрило

Със Снежно цвете често питахме как те са успели да разчетат тайнописа и днес леля втъка своето тълкувание в канавата на разказа.

— Може би някой състрадателен евнух тайно им е предал писмо от Юсиу, което обяснявало замисъла й. Или пък сестрите й отпървом не разбрали какво пише и захвърлили бележката, която се завъртяла под подходящия ъгъл и те успели да разчетат знаците. Впоследствие, с течение на времето, жените от семейството й измислили нови фонетични йероглифи и се научили да извличат значението от контекста, както го правите вие сега. Но това са подробности, от каквито се интересуват мъжете. — Тя изрече този укор сурово, припомняйки ни, че тези въпроси не ни влизаха в работата. — Това, което трябва да запомните от историята на Юсиу, е, че тя открила начин да споделя онова, което се случвало с нея под гладката повърхност на живота й, и че нейният дар се съхранил и се предавал през безброй поколения жени, та чак до наши дни.

Замълчахме за миг, замислени за съдбата на самотната наложница. После леля запя, а ние трите се присъединихме, докато мама слушаше отстрани. Това бе жаловита песен, за която се предполагаше, че е съчинена от самата Ху Юсиу. Чрез гласовете ни се изливаше нейната скръб:

Листът напоен е със сълзи, що сърце ми проля. Скрит бунт, за който невиждащи са мъжките очи. Нека ориста ни превърне се в трагична творба. О, майко, сестрици, чуйте воплите ми.

Последните тонове политнаха през решетестите прозорци и отзвучаха надолу по пътя.

— Помнете, момичета — рече леля. — Не всички мъже са императори, но всички момичета се омъжват далеч от дома. Юсиу създала нюшу, за да могат жените от нашия край да съхранят връзката със семейството си.

Хванахме иглите и се заловихме да бродираме. На следния ден леля отново щеше да ни разкаже историята на Юсиу.

През годината, когато със Снежно цвете станахме на тринайсет, трупахме познания от всичко около нас, като се очакваше да извършваме и обичайните си задължения. И докато жените от семейството на Снежно цвете я бяха подготвили превъзходно в изящните изкуства, то по отношение на домакинските умения се бяха провалили напълно. Ето защо тя ме следваше неотлъчно, докато вършех къщната работа. Ставахме призори и най-напред наклаждахме огъня в огнището. След като измиехме чиниите, приготвяхме храна за прасето. По обед излизахме за малко, да наберем зеленчуци от градината, а после приготвяхме обяда. Преди цялата тази работа се вършеше от мама и леля, но сега те само ни надзираваха. Следобедите прекарвахме в женската стая, а вечер помагахме за приготвянето и сервирането на вечерята.

Всяка минута от всеки един ден бе запълнена с уроци. Ние, момичетата от нашия дом, и тук причислявам и Снежно цвете, се стараехме да бъдем добри ученички. Красива луна се справяше най-добре с преденето, задача, за която аз и Снежно цвете нямахме достатъчно търпение. Обичах да готвя, но да преда, шия и майсторя обувки — не чак толкова. Никоя от нас не обичаше да чисти, но Снежно цвете се справяше ужасно. Мама и леля не я наказваха, както нас с Красива луна, ако се случеше да не сме помели пода достатъчно добре или да не сме почистили хубаво мръсотията от туниките на бащите си. Мислех, че са по-меки към нея, защото знаят, че един ден ще има прислуга и никога няма да й се наложи да върши тези неща сама. Аз имах друго обяснение. Тя никога нямаше да се научи да чисти както трябва, защото като че ли се рееше някъде далеч над баналното в живота.

Учехме се и от мъжете в семейството, макар и не по начина, който може да се очаква. Татко и чичо никога не ни възпитаваха пряко, тъй като това би било неуместно. Искам да кажа по-скоро, че узнах много за мъжете от поведението на Снежно цвете и от начина, по който те й отвръщаха. Конджи е едно от най-простите ястия — трябва само ориз, много вода и бъркане, бъркане, бъркане, така че позволявахме на Снежно цвете да приготвя кашата за закуска. Щом разбра, че татко я обича с повече зелен лук, тя се погрижи да добавя допълнително шепа от него в купичката му. На вечеря, докато мама и леля безмълвно поставяха блюдата с храна на трапезата и изчакваха татко и чичо да си сипят, Снежно цвете обикаляше масата и със сведена глава предлагаше всяка от гозбите първо на татко, после на чичо, на големия ми брат и накрая на малкия ми брат. Винаги се държеше на точно такова разстояние, че да излъчва изисканост, без да нарушава приличието. Научих, че тези дребни жестове на внимание от нейна страна ги карат да се въздържат да тъпчат храната в устата си, да плюят по пода и да почесват ситите си тумбаци. Вместо това се усмихваха на Снежно цвете и разговаряха с нея.