— Никога, запомни, никога не повтаряй това, което чу, пред Снежно цвете. Тя е невинно дете. Гнусните приказки на тази жена не бива да прояждат ума й.
— Да, леличко.
Тя ме разтърси здраво:
— Никога!
— Обещавам.
Тогава не разбрах и половината от изреченото. Но дори и да го бях разбрала, защо да изричам тези злостни клюки пред Снежно цвете? Та аз я обичах. Никога не бих я наранила, като повторя ехидните приказки на госпожа Гао.
Ще добавя още само следното: мама сигурно е говорила с татко, защото госпожа Гао повече не припари в дома ни. Всички по-нататъшни срещи с нея по семейни дела се провеждаха на столчета пред къщата. Ето колко силно мама и татко обичаха Снежно цвете. Тя бе моя сродна душа, ала за тях бе също толкова скъпа, колкото и аз.
Настъпи десетият месец от тринайсетата ми година. Отвън, зад решетестия прозорец нажеженото до бяло лятно небе изстина до наситеното синьо на есента. Само месец оставаше до сватбата на голямата ми сестра. Семейството на младоженеца проводи последните дарове. Посестримите й продадоха един от двайсет и петте дзина ориз и й купиха подаръци. Момичетата дойдоха у дома за ритуала „Седенкуване и песни в горната стая“. Жени от селото ни посещаваха, за да побъбрят, да напътстват и да съчувстват на невестата. В течение на двайсет и осем дни пеехме песни и си разказвахме истории. Посестримите помогнаха на другарката си да довърши последните юргани от чеиза си и да опакова обувките, които бе изработила за членовете на новото си семейство. Всички ние залягахме над книгите за третата сутрин, които майсторяхме за сестра ми. Те щяха да я представят пред женската челяд в новия й дом, ето защо се стараехме да намерим подходящите думи, за да опишем най-хубавите й качества и черти.
Три дни преди отпътуването на сестра ми към новия й дом настъпи денят за скръб и печал. Мама приседна на четвъртото стъпало на стълбите, водещи към горната стая, положи крака върху третото и започна да ридае.
— Голяма дъще, ти си бисер в дланта ми — се носеше напевът й. — Двойно преливат от сълзи очите ми. Две ручейчета се стичат по лицето ми. Ще опустее домът ни без теб.
Сестра ми, нейните дружки и жените от селото се присъединиха към скръбните й вопли. Ай, ай, ай!
Леля запя втора в ритъма, зададен от майка ми. Както винаги, тя се опита да внесе оптимизъм дори в този час на печал.
— Грозна съм и не тъй умна, но винаги съм се старала да бъда с добър нрав. Обичам съпруга си и той отвръща на любовта ми. Ние сме двойка грозновати и не много умни мандаринки. Забавлявали сме се много в кревата. Дано и ти случиш.
Когато дойде моят ред, аз издигнах глас:
— Сестрице, сърцето ми ридае за теб. Да бяхме се родили синове, бихме били неразлъчни. Щяхме да бъдем заедно навеки, тъй както татко и чичо, тъй както нашите братя. Семейството ни тъгува за теб. В женската стая ще е самотно без теб.
Тъй като желаех да й направя най-хубавия подарък, запях една мъдрост, научена от Снежно цвете:
— Всекиму са нужни дрехи — и сред лятната прохлада, и в най-меката зима, затуй майстори дрехи за близките си, без да чакаш да те молят. И ако трапезата ти е охолна, пак не забравяй родителите на съпруга ти да се нахранят първи. Труди се усърдно и помни три неща: бъди добра снаха и винаги засвидетелствай уважение на мъжовата си рода, бъди добра жена и винаги тъчи плат за съпруга си, бъди добра майка и винаги бъди образец за благоприличие за чедата си. Ако следваш тези заръки, новото ти семейство ще се отнася топло с теб. В този хубав дом нека на сърцето ти е леко.
След мен последваха посестримите й. Те обичали своята другарка. Тя била даровита и мила. Щом и последната измежду тях се омъжела, скъпоценният им съюз щял да се разпадне. Щели да останат само спомените за времето, когато са бродирали и тъкали задружно. Единствено словата в сватбените им книги щели да ги тешат през годините. Давали клетва, когато някоя от тях напусне този свят, другите да изгорят писмата й, за да отпътуват думите им заедно с духа й. И макар силна болка да терзаела душите им от раздялата, те таяли надежда да бъде щастлива.
След като всички присъстващи изпяха своите песни и много сълзи бяха пролети, Снежно цвете отправи специално обръщение.
— Няма да пея в твоя чест — рече тя. — Наместо туй ще ви покажа какъв начин открихме двете със сестра ти да те запазим завинаги сред нас.
От ръкава си тя извади ветрилото, разпери го с отривисто движение и прочете простото стихче, което бяхме написали заедно с нея: „Сестро и добра приятелко, тиха и блага. Ти си щастлив спомен“. И Снежно цвете посочи малкото розово цветче, вплетено в обточващия гирлянд, с което бе увековечила голямата ми сестра.