— Остават още два стиха.
Изправи се в леглото, а аз се претърколих по гръб. Мислех си, че през предните две нощи ми е било горещо, ала сега, гола под лунните лъчи, почувствах, като че в мен гореше огън, по-жарък от всяко наказание, което боговете могат да ни пратят чрез стихиите.
Когато разбрах какво възнамерява да прави, се опитах да се съсредоточа. Бе се преместила в края на леглото и пое левия ми крак в скута си. Започна да пише върху вътрешната част на глезена ми, току над ръба на червената ми пантофка. Когато приключи, насочи вниманието си към десния. Продължи да изписва йероглифите ту върху единия, ту върху другия крак, винаги точно над бинтовете. Стъпалата ми — източник на толкова болка и мъка, толкова гордост и красота — тръпнеха от удоволствие. Бяхме сродни души от осем години, но никога не бяхме изпитвали подобна близост. Когато приключи, стихът гласеше: „Със поглед взрян във нощното небе, любувам се на пълната луна“.
Нямах търпение да й даря удоволствието, което бях изпитала. Поех златните й лотоси в ръцете си и ги положих върху бедрата си. Избрах онова най-деликатно за мен местенце — трапчинката между костта и сухожилието на глезена. Начертах йероглифа, който може да значи „привеждам се“, „коленича“ или „просвам се“. Върху другия й глезен написах „аз“.
Поставих крака й обратно върху леглото и изрисувах следващата дума върху прасеца. След това се преместих към вътрешната част на бедрото точно над коляното. Последните две думи изписах високо по бедрата й. Приведох се, за да мога да извая най-съвършените йероглифи. Осъзнавайки усещането, което действието ми ще предизвика, аз духнах върху чертиците и наблюдавах как косъмчетата между краката й се полюшнаха в ответ.
Накрая изрецитирахме цялото стихотворение:
Известно е, че в поемата се разказва за един учен, който е на път и изпитва носталгия по дома, но от онази нощ повярвах, че е била написана за нас. Снежно цвете бе моят дом, а аз — нейният.
Красива луна
Красива луна се завърна на следващия ден и трите отново се заловихме на работа. Няколко месеца преди това семействата на бъдещите ни женихи бяха представили благоприятните дати за сватбите, заедно с първата част от договорения откуп — още свинско и сладкиши, както и празни дървени сандъци за чеиза ни. Последни, но най-важни, бяха изпратените в дар платове.
Казах ви, че мама и леля тъчаха платно за цялото семейство и по онова време самите ние с Красива луна бяхме станали майсторки. Ала винаги, когато си спомня за нашите произведения, в ума ми изниква думата „домашен“. Памукът се отглеждаше от татко и чичо, реколтата се чистеше от нас, жените, а пчелният восък, с който правехме десените, и синьото, с което боядисвахме плата, от икономия се използваха много пестеливо.
Освен нашето платно, единственото, с което можех да сравня сватбените ми дарове, бяха прекрасните материи с изящни мотиви, от които бяха изработени туниките, панталоните и накитите за глава, които съставяха изискания гардероб на Снежно цвете. Един от любимите ми костюми, носени от нея по онова време, бе ушит от индиговосин плат. Сложните шарки и кройката на горната дреха бяха по-прекрасни и от най-хубавите дрехи, които омъжените жени от Пууей притежаваха или шиеха. Въпреки това Снежно цвете го носеше с непринудена грация, докато платът започна да избелява и да се протърква. Опитвам се да кажа, че материята и кройката на този костюм ме вдъхновиха. Исках да изработя за себе си дрехи, които да са достатъчно представителни за ежедневието ми в Тункоу.
Ала памучните платове, изпратени в дар от семейството на бъдещия ми мъж, промениха коренно представите ми за изящество. Материята бе мека, без семенца, изпъстрена със сложни десени и боядисана в разкошно наситено индиговосиньо, цвят, който ние от народа яо ценим много високо. Този подарък ми позволи да осъзная колко още имах да уча и да се усъвършенствам, ала дори той не можеше да се мери с коприната. Тези тъкани бяха не само с прекрасно качество, но и със съвършени багри. Червено за сватбения ден, но също така за чествания, новогодишни празненства и други поводи; лилаво и зелено, еднакво подобаващи на новоомъжена жена. Синьо-сивите нюанси на небе пред буря и синьо-зеленият цвят на селско езерце в летен ден за зрелите ми години и после като вдовица; черна и тъмносиня коприна за мъжете в новия ми дом. Някои материи бяха изчистени, а други с втъкани мотиви: йероглифи „двойно щастие“, божури и облаци.