Един следобед, докато бродирах колана на сватбения си костюм, госпожа Уан реши да ни разнообрази с разказа „Животът на госпожа Уан“. Тя приседна на столче до Снежно цвете, която бе погълната от сватбената книга и търсеше подходящите думи, с които да ме представи пред семейството на съпруга ми. Двете поговориха на много тих глас. От време на време дочувах Снежно цвете да казва: „Да, лельо“ или „Не, лельо“. Тя винаги бе проявявала добросърдечност към посредницата, нещо, в което се опитвах да й подражавам, но едва със скромен успех.
Щом видя, че всички сме в очакване, госпожа Уан понамести задника си на стола и подхвана историята.
— Имало някога една благочестива жена, която нямала голям избор пред себе си.
В последните години бе доста наедряла и това придаваше някаква тежест на разказа и движенията й.
— Семейството й я омъжило за касапин — най-лошата партия за жена, посветила се в будизма. Макар и много набожна, тя била преди всичко жена и дарила съпруга си със синове и дъщери. Въпреки това госпожа Уан отказвала да се храни с риба и месо. Всеки ден с часове рецитирала сутри, но най-често Диамантената сутра. През останалото време умолявала мъжа си да спре да избива животни. Предупреждавала го, че ако продължи с този занаят, ще натрупа много лоша карма.
Посредницата утешително положи длан върху бедрото на Снежно цвете. На нейно място докосването на старицата би ми се сторило угнетително, но Снежно цвете не я отблъсна.
— Съпругът, господин Уан, обаче възразявал, и според някои — с право, че в семейството му всички били касапи поколения наред — продължи госпожа Уан. — „Ти си рецитирай Диамантената сутра, казвал й той, и ще бъдеш възнаградена в следващото си прераждане. Аз ще си коля животните. Ще си купя земя в този живот, пък нека ме наказват в следващия“.
Госпожа Уан знаела, че душата й е обречена, ако продължи да споделя постелята на съпруга си, но след като мъжът й изпитал познанията й върху Диамантената сутра и установил, че владеела творбата безупречно, той й предоставил отделна стая и й позволил да остане непорочна през останалата част от живота си.
— Междувременно — продължи госпожа Уан, а ръката й отново се плъзна към Снежно цвете и леко се отпусна на тила й — Властелинът на отвъдното проводил духове да открият най-добродетелните души сред живите. Те наблюдавали тайно госпожа Уан и щом се уверили в чистотата й, започнали да я увещават да ги последва в задгробното царство, за да демонстрира майсторството си в рецитирането на Диамантената сутра пред неговия господар. Тя разбрала какво искали — да я подмамят да се пресели в отвъдното. Умолявала да не оставят рожбите й без майка, ала духовете не желаели да чуят просбите й. Тогава тя заръчала на съпруга си да си вземе нова жена, а на децата си — да бъдат добри и да слушат мащехата си. Щом тези думи излезли от устата й, госпожа Уан паднала мъртва.
След много изпитания тя най-накрая се изправила пред Властелина на отвъдното. Той я бил наблюдавал през всичките й премеждия и познавал нейната добродетелност и набожност. Подобно на съпруга й, я накарал да изрецитира Диамантената сутра. Въпреки че пропуснала девет думи, той останал толкова доволен от усилията й — както тези в прежния й живот, така й в задгробния, че й позволил да се завърне в света на живите, като се въплъти в мъжка рожба. Този път тя се преродила в семейството на високообразован държавен чиновник, ала на ходилото й било изписано истинското й име.
— Госпожа Уан била водила живот за пример, ала била просто жена — напомни сватовницата. — Сега, в мъжкото си тяло, тя блестяла във всичко, с което се захванела. Придобила най-високия чиновнически сан. Постигнала богатство, почести, име, ала при все това изпитвала тъга по семейството си и копнеела пак да е жена. Най-накрая тя била представена на императора. Разказала му историята си и го помолила да й позволи да се завърне в селото на съпруга си. Смелостта и добродетелността на тази жена затрогнали императора, както Властелина на отвъдното преди това, ала той видял в нея и още нещо — синовна почит. Назначил я на служба в селото на мъжа й. Пристигнала тя там в пълни чиновнически одежди. Когато цялото село се насъбрало, за да коленичи пред нея, тя слисала тълпата, като събула мъжките си обувки и разкрила истинското си име. Казала на съпруга си, който вече бил много стар, че отново иска да стане негова жена. Господин Уан и децата му отишли при гробницата й и я отворили. Отвътре пристъпил Нефритеният император21 и обявил, че цялото семейство Уан получава правото да премине в нирвана, което и сторили.
21
Нефритен император (Ю-хуан) — върховно божество в даоисткия пантеон, създател на света и владетел на небето и земята, господар на живите и мъртвите. Една от основните му функции е да раздава правосъдие. — Б.пр.