Още докато тичах на воля заедно с брат ми, майка ми вече бе започнала да подготвя дългите сини ивици плат, които щяха да послужат за превръзки: Със собствените си ръце тя изработи първите ми обувки, но още по-голямо старание вложи в ушиването на миниатюрния чифт пантофки, които щеше да положи на олтара на Гуанин6, която откликва на женските сълзи. Тези бродирани обувчици бяха едва три и половина сантиметра на дължина и бяха измайсторени от специална червена коприна, скътана в чеиза на майка ми. Те бяха първият малък знак, който получих, че е възможно майка ми да ме обича.
Когато с Красива луна навършихме шест, мама и леля повикаха гадателя, за да определи благоприятна дата за поставянето на бинтовете. Казват, че най-доброто време е есента, но това е само защото зимата наближава, а студът притъпява чувствителността на краката. Дали се вълнувах? Не, бях уплашена. Била съм твърде малка по времето, когато бяха бинтовани стъпалата на голямата ми сестра, ала нима имаше някой в селото, който да не бе чувал писъците на дъщерята на семейство У, които се разнасяха из улицата?
Майка ми поздрави гадателя Ху, сервира му чай и му предложи купичка с динени семки. Любезността й целеше да го предразположи за благоприятно тълкуване на знаците. Господин Ху започна с мен. Изучи рождената ми дата и претегли възможностите. Накрая рече:
— Трябва да видя това дете лично.
Това не бе според обичая и когато майка ми дойде да ме повика, на лицето й се бе отпечатал израз на тревога. Заведе ме при гадателя и ме приближи до него. Пръстите й стискаха раменете ми, като така хем ме държеше да не мърдам, хем всяваше страх у мен, докато гадателят извършваше прегледа.
— Очите — да. Ушите — да. Тази уста. — Той вдигна поглед към майка ми. — Това дете не е обикновено.
Майка ми всмука въздух през стиснатите си зъби. Това бе възможно най-лошото известие.
— Необходима е допълнителна консултация — съобщи той. — Предлагам да се посъветваме с някоя сватовница. Съгласна ли сте?
Някой би могъл да заподозре гадателя, че действа в заговор с местната сватовница, за да измъкне повече пари, ала майка ми не се поколеба и за миг. Страхът й бе толкова голям или пък убедеността й — така твърда, че дори не поиска разрешението на баща ми да похарчи нужните за това пари.
— Моля, върнете се възможно най-скоро — каза тя. — Ще ви очакваме.
Гадателят си тръгна, оставяйки ни в дълбок смут. Тази нощ майка ми почти не продума. Всъщност тя дори не ме поглеждаше. Леля не се шегуваше както обикновено. Баба се оттегли рано, ала я чух да се моли. Татко и чичо се разхождаха дълго. Усетили тревогата, обхванала семейството, дори и братята ми се бяха укротили.
На другия ден жените в дома се вдигнаха рано. Този път бяха приготвени сладкиши, бе запарен чай от хризантема, а от долапите бяха извадени специални гозби. Баща ми си остана у дома, за да посрещне гостите. Цялото това разточителство издаваше сериозността на положението. И като че това не стигаше, гадателят се появи не с госпожа Гао, местната сватовница, а с госпожа Уан, посредницата от Тункоу, най-хубавото село в окръга.
Нека ви кажа следното: дори госпожа Гао все още не бе идвала в дома ни. Нейното посещение се очакваше след още година-две, когато с нейна помощ щяха да бъдат уговорени бракове за по-големите ми брат и сестра. Така че, когато паланкинът на госпожа Уан спря пред дома ни, никой не се зарадва. От прозореца на горната стая видях как съседите се стичаха да зяпат. Баща ми коленичи, като не спираше да удря челото си о земята. Дожаля ми за него. Татко вечно се тревожеше за нещо, черта, типична за родените в годината на Заека. Върху него падаше грижата за всички членове на семейството, а това, което се случваше, беше извън пределите на досегашния му опит. Чичо подскачаше от крак на крак и дори леля — обикновено така приветлива и весела — стоеше като истукан до него. От горния етаж виждах върху лицата на всички изписано изражение, което ясно казваше, че се случва нещо много, много сериозно.