Щом влязоха вътре, аз се примъкнах тихо до горната площадка, за да подслушам разговора. Госпожа Уан се настани. Чаят и лакомствата бяха сервирани. С едва доловим глас баща ми изказа обичайните приветствия. Ала целта на посещението на сватовницата в това скромно семейство не бе да си разменят любезности. Тя бе дошла да види мен. Както и предния ден, ме повикаха долу. Слязох по стълбите и влязох в помещението с цялото изящество, на което е способно едно шестгодишно дете, чиито стъпала все още са големи и тромави.
Огледах лицата на по-възрастните членове на семейството. Макар спомените за някои значими моменти от живота ми да са потънали в сенките на миналото, изразът на лицата им в онзи ден и до днес изплува в паметта ми съвсем ясно. Баба ми стоеше втренчена в скръстените си длани. Кожата й бе така крехка и тънка, че през нея прозираше пулсиращата вена на слепоочието й. Баща ми, който вече си имаше достатъчно грижи, бе онемял от тревога. Леля и чичо стояха един до друг на главния вход, изплашени от това, което предстоеше да се случи, ала и боящи се да го пропуснат. Но най-силно в спомените ми се е запечатало лицето на майка ми. Разбира се, като всяко дете, смятах, че тя е хубава, ала в този ден за първи път прозрях истинската й същност. Известно ми бе, че е родена в годината на Маймуната, ала не бях осъзнавала, че хитростта и лукавството, типични за зодията й, бяха толкова изявени у нея. Под кожата на високите й скули дебнеше нещо вулгарно, зад израза на тъмните й очи се спотайваше нещо заговорническо. Нещо… и днес не зная как да го опиша съвсем точно. Бих казала, че през кожата й пламтеше нещо, напомнящо мъжка амбиция.
Наредиха ми да застана пред госпожа Уан. Тъканата й копринена дреха ми се стори красива, ала какво разбира едно дете от вкус, от изтънченост. Днес бих нарекла одеждите й крещящи и неподобаващи на вдовица, но пък и сватовницата не е обикновена жена. Тя върти сделки с мъжете — определя откупа за булката, пазари се за зестрата и посредничи между двете страни. Смехът на госпожа Уан бе твърде висок, а словата й — преласкателни. Заповяда ми да пристъпя напред, стисна ме между коленете си и се завзира упорито в лицето ми. В този момент престанах да бъда невидима и станах дори твърде забележима.
Госпожа Уан ме изучава много по-щателно от гадателя. Стисна месестата част на ушите ми. Постави показалците си на долните ми клепачи и дръпна кожата надолу, след което ми заповяда да погледна нагоре, надолу, наляво и надясно. Обхвана бузите ми в дланите си и заизвръща лицето ми. Грубо нащипа ръцете ми от раменете до китките. Накрая положи длани върху бедрата ми. Та аз бях само на шест! На тази възраст все още нищо не може да се каже за плодовитостта! Ала при все това тя го стори и никой не се и опита да я спре. Накрая направи нещо крайно удивително. Стана и ми каза да заема мястото й. Това би било проява на изключително лошо възпитание от моя страна. Потърсих погледите на майка ми и баща ми за напътствие, ала те стояха занемели като безсловесни добичета. Лицето на татко бе посивяло. Почти чувах как си мисли: „Защо не я хвърлихме в потока, когато се роди?“.
Госпожа Уан не се бе издигнала до най-влиятелната сватовница в окръга, като е оставяла овчедушни хорица да вземат решения. Подхвана ме и ме настани на стола. След това коленичи пред мен и събу обувките и чорапите ми. Отново пълна тишина. Както и при изучаването на лицето ми, тя изви стъпалото ми ту в една, ту в друга посока, след което прокара нокътя на палеца си по свода му. Вдигна поглед към гадателя и кимна. Изправи се и рязко ми даде знак с пръст да освободя стола й. Щом отново зае мястото си, гадателят прочисти гърлото си.
— Вашата дъщеря представлява специален случай — каза той. — Вчера забелязах нещо необикновено у нея и госпожа Уан, която притежава по-широки познания, е съгласна с мен. Лицето на дъщеря ви е продълговато и фино като оризово зърно. Месестата долна част на ушите говори за благороден дух. Ала най-важното са краката й. Сводът на стъпалото е много висок, но все още не е оформен напълно. Това означава, майко, че трябва да изчакате още една година, преди да започнете бинтоването. — Той вдигна ръка, да не го прекъсват, като че ли някой би се осмелил: — Зная, че бинтоването на седемгодишна възраст не е обичайно в нашето село, но смятам, че ако погледнете дъщеря си, ще видите, че…
Гадателят Ху се поколеба. Баба побутна паничка с мандарини към него, за да му даде време да събере мислите си. Той си взе една, обели я и пусна кората на пода. Поднесе едно резенче към устата си, но ръката му спря насред път и той поде отново: