Огън в небесата, беше й казано.
Огън? „Още ангели ли?“, попита тя.
„Иншааллах“, отвърна жената, взряна в далечината. „Ако Бог е рекъл.“
Близа си припомни какво беше казал проф. Амхали предишния ден. „Това е много удобно за християните, нали?“ „Ангелите“ в Рим, а „демоните“ - тук. Колко добре изпипано, колко приемливо от гледната точка на Запада и колко погрешно в същото време. Мюсюлманите също вярваха в ангели и Близа се досети, че те не биха имали нищо против да получат няколко и за себе си. Колкото до нея, предчувствието й подсказваше, че ще нм е много по-добре без тях; наложи се да си зададе въпроса - особено в светлината на онова, в което започваше да вярва -защо пришествието на ангелите я плаши повече от това на зверовете.
44. Извънредни новини
Предимството на серафимите беше, че сами се погрижиха за блясъка на своето пришествие. Водеха си музика, имаха специални костюми за случая и за още по-голям ефект предварително бяха проучили маршрута. Но дори да го нямаше всичко това, пак си оставаха красиви и грациозни. Утвърждаваната с векове митология на техните посрещани им беше постлала пътя. Почти нямаше начин нещо да се обърка.
„Зверовете“ се появиха на сцената не така бляскаво. Одеждите им бяха измачкани и вкоравени от засъхналата кръв; музиката за тях беше подбрана от продуцентите на сензационните новини по телевизията и на всичкото отгоре някак им липсваха красота и грациозност.
Просто защото бяха мъртви.
Два дни след стъписващото обръщение на водача на ангелите, че „зверовете идват за вас“ -два дни на размирици, масови самоубийства и масови покръствания в претъпкани църкви; два дни на навъсени чела, хъкане и мъкане от страна на световните лидери по въпроса какво обсъждат на закритите заседания - и ето че новинарските емисии, надпреварвайки се едни други, пак взривиха колективното съзнание на човечеството със сила, равна на силата на самото пришествие, ако не и по-голяма.
„Извънредни новини.“
Треската в медиите вече достигаше своя пик - навсякъде цареше някаква журналистика с метаболизма на колибри: бързо бързо бързо и ненаситно. Различните видове страх бяха щедро подправяни с нездраво ликуване; времена като тези бяха същинска сбъдната мечта за телевизионерите. Треперете от страх. Не. Още посилно се страхувайте! Това не е учебна тревога.
На фона на всичко това последната емисия извънредни новини се отличаваше по своята сериозност и премерено достолепие.
Случаят беше поднесен от най-скъпоплатения телевизионен водещ в света, превърнал се в нещо като висококалорично угощение, поднасяно всяка вечер директно в холовете на американските семейства, година след година; младежкото му лице оставаше недокоснато от възрастта, с изключение на лекото издължаване, дължащо се на бавно покачващото се към темето чело. Притежаваше достолепие - вродено, не само привидно заради благородно прошарената коса (друг е въпросът дали прошарването беше естествено, или постигнато с чужда намеса). И ако не беше волята му да използва влиянието си в служба на журналистическата етика, положението щеше да стане значително по-зле.
„Драги мои американски съграждани, обитатели на Земята... - О, какъв шанс именно той да произнесе това обитатели на Земята! По-второ степенните телевизионни водещи направо се разтрепериха от завист. - Нашият телевизионен канал току-що се сдоби с доказателства, които, изглежда, потвърждават казаното от посетителите. Вие разбирате за кое твърдение говоря. Извършената независима експертиза потвърди, че следващите фотоси са неподправени, макар, както ще видите, те да предизвикват множество въпроси, на които все още нямаме отговори. Трябва да ви предупредя, че следващите кадри не са подходящи за деца. - Пауза. Милиони се привеждат към екраните, затаили дъх. - Възможно е да са неподходящи и за всички останали, но това е светът, в който живеем, и ние не можем да си затваряме очите.“
Никой дори не помисли да го прави и малцина бяха ония, които отпратиха децата в другата стая. После, без повече предисловия, той показа снимките на фона на пълна тишина.
В холовете на американците из цялата страна, по баровете и офисите, в приютите и пожарните, в подземните лаборатории на Националния природонаучен музей, както и на всички други места при появата на първата снимка веждите се свъсиха.