Забеляза промяната в погледа му, мярналото се в очите му подозрение и осъзна със закъснение, че да му напомня за миналата нощ може би не е най-добрата стратегия. Сега я гледаше така, сякаш я вижда за първи път. Завладя я чувство на безсилие. Ако беше само това -да я нарочат, че е подхвърлила снимките на медиите, - той може би щеше да повярва в нейната невинност и да я подкрепи. Стига да не беше изпаднала в явна депресивна криза на терасата на покрива и да не беше изляла толкова сълзи, че да наводни дори пустинята. Ако не я бяха разкрили като смятаното за умряло дете пророк. Ако ако ако.
- Вярно ли е това, което казват? - попита проф. Чодри. - Наистина ли сте... тя?
Искаше й се да тръсне глава. Тя не беше момичето от снимката с размазани черти и сведен поглед. Тя не беше Елизаел. Когато избяга и изгори мостовете към предишния си живот, можеше напълно да промени името си, но някак „Елиза“ й звучеше правдиво. Това беше името на нейната тайна детска съпротива, вътрешното й „нормално“ аз, което я крепеше, докато се преструваше пред всички останали или бягаше от тях, потъвайки дълбоко в себе си. Елизаел можеше да се моли на колене, докато коленете й не се разранят до кръв; или пък да пее псалми, докато гласът й не заприлича на котешко мяукане. Можеха да принудят Елизаел да направи много - много и още повече - против волята си. Но Елиза?
О, тя беше някъде далече и си играеше. Делнична като пай и волна като глухарче на вятъра. Ама че мечта.
Ето защо запази името и според силите си го изпълни с най-доброто съдържание: пай и глухарчета. Делнична и волна, макар, в интерес на истината, това винаги да й приличаше на преструвка. Защото, откакто навърши седемнайсет, вече Елизаел беше нейното скрито аз, заключено дълбоко вътре, а Елиза живееше открит живот - също като принца и просяка, които си сменили местата: единият се въздигнал, а другият станал онеправдан човек. Накрая обаче -чак сега си го спомни - принцът и просякът, естествено, отново заели своите места. С нея обаче това нямаше да се случи. Никога повече нямаше да бъде Елизаел. Но явно не за това говореше проф. Чодри, ето защо, макар и неохотно, тя кимна.
- Аз бях тя - поправи го. - Но се махнах. Избягах. Мразех всичко. Мразех тях. - Пое си дълбоко въздух. Омраза не беше точната дума. Не съществуваше точна дума; нямаше достатъчно силна дума да опише предателството и когато, вече като зрял човек, Елиза поглеждаше назад към детството, си даваше сметка колко е била тормозена и използвана.
Още от седемгодишна. Обратно вкъщи след болницата, вече с пейсмейкър и обзета от нов ужас, пред който бледнееше дори страхът от майка й. Още от първия миг, в който нейната „дарба“ излезе наяве, тя се превърна в средоточие на цялата енергия и надежди на сектата.
Непрекъснат допир. Толкова много ръце. И никакъв суверенитет над нейното собствено аз, в нито един момент. Те й изповядваха греховете си, молеха за прошка, разказваха й неща, конто ннто едно седемгодишно дете не би трябвало да чува, какво оставало да наказва. Събираха сълзите й в мускалчета, отрязаните й нокти смесваха с брашното и приготвяха от него нафора. Ами първата й менструална кръв? Насили се да отклони мислите си от това. Срамът все още беше изпепеляващ макар да се беше случило преди половин живот. А после идваше и спането.
Двадесет и четиригодишната Елиза не беше прекарала нито една любовна нощ. Не можеше да спи в една стая с друг човек. В продължение на десет години я принуждаваха да нощува върху олтар в средата на храма, а всички от паството спяха скупчени около нея на пода. Мили боже. Хриповете и хлипането, хъркането, кашлянето. Шепненето. Даже понякога в най-тъмната доба: ритмично пъшкане на двама души, чието значение беше проумяла много по-късно.
Едва ли някога щеше да се отърве от спомена за общото неприветливо дишане на десетки хора, наобиколили я в нощта.
Чакаха сънят да я навести отново. Надяваха се на това. Молеха се. Лешояди, алчни за късче от нейния ужас. След като не можеха да бъдат споходени от съня, искаха да са поне наблизо. Сякаш писъците й им вещаеха спасение, даже нещо по-добро; сякаш можеше, само ако можеше да изригне от нея - сънят, чудовищата, ужас и ужас и ужас завинаги, амин, - за да излее своето възмездие върху клетите грешници по света, както и да прослави избраните: тях самите.