... бял шум..Р^-
Точно в този момент Зузана усети каква огромна промяна е настъпила в нея, защото свършилата шоколадова торта не й се видя чак болка за умиране. Нейните приоритети вече имаха съвсем друга подредба и „болка за умиране“ беше натирена да върви по дяволите на самата опашка.
- Гадно - каза тя. - Но все някак ще го преживея.
Веждите на Мик хвръкнаха нагоре.
Направиха поръчката и казаха храната да им бъде сервирана направо в стаята, а сервитьорът на три пъти уточнява количеството на кебапите и тажините^, питките и омлетите, плодовете и киселото мляко.
- Но това ще стигне... най-малко за двайсет души! - натърти той на няколко пъти.
Зузана го измери с равнодушен поглед.
- Много съм гладна.
*
Близа вече не се смееше. Тя... приказваше. Или поне сипеше нещо, което приличаше на говор.
Шофьорът се обаждаше по телефона, опитвайки се да я надвика, като в същото време караше с бясна скорост по дългата и права магистрала.
- Нещо й става! - крещеше той. - Представа нямам! Не я ли чувате?!
Изви ръка назад, за да поднесе телефона по-близо до бълнуващата й уста, п тутакси изгуби контрол върху колата, изскочи върху банкета, после се върна обратно на платното със свирене на гуми.
Момичето отзад седеше като глътнало бастун с вперен напред оцъклен поглед и нареждаше нещо, без дори да си поеме дъх. Шофьорът не можа да разпознае езика. Не беше нито арабски, нито френски, нито английски, а той би различил още немски, испански и италиански, ако ги чуе. Това обаче беше нещо съвсем различно, неизразимо извънземно. Приличаше на глас на флейта, съставен от шипящи звуци, сякаш родени от вятъра, а тази млада жена, явно здравата разлюляна от някакъв... припадък... изригваше този говор като обсебена и ръцете й гребяха въздуха, сякаш плуваше под вода в някакъв кошмар наяве.
- Чухте ли това? - извика шофьорът. - Какво да правя с нея?
Местеше неистово поглед ту към пътя, тук към отражението й в огледалото за обратно виждане и трябваше да го направи... три, четири, пет пъти, бързо и трескаво, докато най-сетне
проточи недоверчиво врат назад, за да се убеди, че наистина вижда онова, което му показва огледалото.
Ръцете на Близа гребяха леко напред-назад, сякаш се рееше във въздуха като във вода.
И наистина точно това правеше.
Той скочи върху спирачките.
Близа се блъсна в гърба на седалката отпред и се свлече на пода. Гласът й секна, а колата поднесе н се задруса по банкета с резки подскоци, които подмятаха отпуснатото й тяло н го блъскаха в седалките в продължение на един проточил се дълго яростен миг, докато шофьорът се опитваше да върне колата на пътя. Най-накрая успя, спря със свирене на гуми и изскочи във вдигналия се облак прах, за да отвори задната врата.
Тя лежеше в безсъзнание. Мъжът я сграбчи за крака и я разтърси, паникьосан.
- Мис! Мис! - Той беше просто шофьор. И не знаеше какво да прави с тая луда жена - това далеч надхвърляше професионалните му умения, а на всичкото отгоре май я уби...
Тя се раздвижи.
- Алхамдулиллах\ - отдъхна си той. Хвала на Бога.
Но радостта му трая кратко. Щом се надигна - от носа й шуртеше кръв, ярка н лъскава, стичаше се надолу по устата и брадичката й - Близа отново изпадна в извънземния си транс, а звукът от нейния брътвеж, разказваше шофьорът по-късно, направо му късаше сърцето.
*
- Рим - каза Кару, щом Зузана и Мик се върнаха в стаята. - Ангелите са във Ватикана.
- Е, това е логично - отвърна Зузана, преглъщайки първата си спонтанна реакция, която беше свързана с щастливото изобилие на шоколад в Италия. - Успели ли са вече да се докопат до някакво оръжие?
- Не - отвърна Кару, но изглеждаше разтревожена. Хъм. Тревогата беше само едно от нещата, изписани по лицето й. В това число влизаха още: смазана, изтощена, паднала духом и... самотна. Отново беше заела поза „потънали гемии“ с увиснали рамене и склонена глава, а от вниманието на Зузана не убягна и това, че стои с гръб към Акива.
- Посланиците, държавните секретари и всички останали говорят до скъсване - поясни Кару. - Едни са за това да се даде оръжие на ангелите, други са против. По-всичко личи, че Яил не е направил грандиозно впечатление. Въпреки това отделни частни групировки се редят на опашка да обещават своята подкрепа и арсенал. Опитват се да получат достъп до Ватикана, за да представят офертите си лично, но засега такъв им е отказан - поне официално. Един господ знае дали някой вече не е успял да подкупи вътрешен човек във Ватикана, за да размени две думи лично с Яил. Една от групировките е оная ангелска секта във Флорида, която очевидно разполага с купища оръжие, готово да влезе в употреба. - Тя помълча, обмисляйки следващите си думи. -Което изобщо не звучи страшно.