- Как откри всичко това? - учуди се Мик.
- Чрез моята мнима баба - отвърна Кару, поглеждайки към телефона си, сега включен да се зарежда в контакта. - Има страшно много връзки.
Зузана знаеше за мнимата баба на Кару, една белгийска гранд дама, която от дълги години се радваше на доверието на Бримстоун и беше единствената сред неговите сътрудници, с която
Кару имаше що-годе по-лични отношения. Тя беше изумително богата и макар че никога не я беше срещала, Зузана не таеше особено топли чувства към нея. Случвало се беше да види картичките за Коледа, които тя изпращаше на Кару: в тях имаше толкова интимност, колкото и ако бяха пратени от някоя банка; това само по себе си не беше кой знае колко лошо, но Зузана знаеше, че приятелката й копнее за нещо повече, ето защо беше готова да стисне за гушата всеки, който посмее да я разочарова.
Сега слушаше с половин ухо, докато Кару разказваше на Мик за Естер. Предпочиташе да наблюдава Акива. Той седеше в дълбоката прозоречна ниша; кепенците зад него бяха затворени и крилата му бяха станали видими, провиснали и потъмнели.
Срещна погледа му за миг и след като се съвзе от шока, който изпитваше при вида му всеки път - човек трябваше с големи усилия да убеди разума си, че това, което виждат очите, наистина съществува; честно, точно такова беше усещането при вида на Акива; съзнанието й всеки път реагираше: пфу, тук фотошопът здравата е играл, а в същото време той стоеше пред нея от плът и кръв - я обзе всемирна тъга.
За тези двамата нищо не можеше да бъде лесно. Тяхното ухажване, ако изобщо можеше да се нарече така, приличаше на танц сред порой от куршуми. Сега, след като най-после почти бяха изяснили нещата помежду си, скръбта спусна нова завеса между тях.
Завесата не можеше да бъде вдигната. Скръбта не го позволяваше. Затова пък човек може да мине през нея, нали така? След като им е отредено да страдат, чудеше се Зузана, не могат ли поне да страдат заедно?!
Когато на вратата се почука - носеха храната, - тя вече беше решила как може да помогне. Поне що се отнася до физическата им близост.
- Един момент - провикна се. - Вие тримата - марш в банята! Вас ви няма, забравихте ли?
Последва кратък приглушен спор - те настояваха просто пак да станат невидими, но Зузана
не искаше и да чуе.
- И къде ще стъпят келнерите, след като някаква огромна химера се е проснала върху половината под, някакъв ангел е кацнал на перваза на прозореца, а на леглото лежи момиче?! Дори да сте невидими, вие имате тела. И заемате място. Направо цялото място.
Така че те се подчиниха. Ако стаята беше малка, банята беше още по-тясна, затова Зузана се зае да ги натъпче вътре както намери за добре: първо бутна Кару в гърба, после изгледа заповеднически Акива и кимна, сякаш казваше Ти си на ред, накрая ги завря в душ кабината и ги затвори вътре. Само така и Вирко можеше да се побере в банята. Всичко беше съвсем разумно и логично.
Накрая затвори вратата на банята. От тук нататък всичко зависеше от Кару и Акива. В края на краищата не можеше да свърши всичко вместо тях.
49. Предложение за подкрепа
- Търпение, търпение.
Така Разгут успокояваше Яил ден преди това. Търпение. Дори, докато го произнасяше, чувстваше как нетърпението направо клокочи в самия него. Сега, два пълни дни след тяхното пристигане, го усещаше по-скоро като остро пробождане. Пред Яил умишлено беше занижил своите очаквания, но вече тайно започваше да се притеснява.
Къде бяха предложенията за подкрепа? Мигар си беше направил криво сметката? Планът беше изцяло негов. Достатъчно е да се появиш в целия си блясък, беше казал на Яил, и те ще се надпреварват да ти дадат каквото пожелаеш. Но не президентите, премиерите, нито папата. Да, те може да ти постелят червен килим. И няма да спрат да се кланят и да пълзят в краката ти, но всички тези властимагци ще станат предпазливи, отвори ли се дума за въоръжаването на някакъв мистериозен легион. Ще започнат да обмислят всичко много внимателно. Ще има надзор и контрол.
И комисии.
О, по-добре да ме управлява някакъв полусмахнат касапин, мислеше си Разгут, готов всеки момент да се прости със здравия разум, отколкото да си имам работа с комисии!