„Неподходящо облекло за мразовити планини, където сключвате съюз с вражеска армия“.
- Аха.
Но когато Мик на свой ред мина през банята, той не прояви никакъв сантимент към старите си мръсни дрехи. И с най-голямо удоволствие ги запрати в коша за боклук. Не и преди да бръкне крадешком в джоба на джинсите обаче, откъдето измъкна...
...пръстена.
Същият вероятно-сребърен, вероятно-античен пръстен, за цената на който тъкмо се пазареше, когато светът изведнъж пощуря. Повъртя го в ръката си и го огледа внимателно за първи път, откакто го беше купил. Оттогава Зузана все беше наблизо (слава на бога за което) и той така и не намери сгоден случай да го извади от джоба. Сега пръстенът му се видя груб и недодялан, особено на фона на този нелеп хотел, чийто разкош граничеше с абсурда. Но в Аит-Бен-Хаду си беше съвсем на място: примитивен и потъмнял от патината на времето, даже май малко крив. Тук обаче изглеждаше като нещо, което се е изхлузило от кутрето на някой вестгот при нашествието на римляните. Варварски накит.
Идеално.
За моята сладка варварка, помисли си той, пъхайки го в джоба на новите си шикозни италиански панталони, но в последния момент пръстенът се изплъзна от ръката му. Падна със звън на пода и се отърколи, сякаш се опитваше да му избяга. Мик тръгна да го преследва, съобразявайки, че сигурно все пак е от истинско сребро, защото се смяташе, че само истинското сребро издава такъв напевен звук; точно тогава пръстенът се шмугна в една широка три пръста пролука под мраморния плот на банята.
- Веднага се връщай обратно - прошепна Мик. - Имам големи планове за теб.
После коленичи и взе да го търси пипнешком, а през това време в хола неговата сладка варварка поднасяше вода към неспирно нареждащите устни на Близа Джоунс, като се опитваше да я придума да отпие; в малката спалня в дъното на апартамента зад плътно затворената врата и на фона на гърмящата музика, която да заглуши гласа й, Естер Ван де Флут се обаждаше по телефона.
Не й беше никак лесно да проведе този разговор и в нейна защита можеше да се каже само че се беше надявала никога да не й се налага да прави. Колебанието й трая едва частица от секундата. После, макар върху лицето й да се спусна сянката на нейната истинска възраст, вече нямаше и следа от нерешителност. Тя въздъхна дрезгаво и вдигна слушалката.
Защото, в края на краищата, силата не можеше да се самовъзпроизвежда.
*
Кару и нейните придружители летяха по права линия над покривите на Рим; задачата в природонаучния музей беше изпълнена и сега предстоеше само да се справят с Яил. Нощният въздух беше натежал от италианското лято, градът се простираше под тях като безмълвно маслено платно от покриви и паметници, светлини и куполи, прорязано от черна змия - река Тибър. До тях достигаше воят на сирените и бибиткането на клаксоните, примесени с откъслечна музика и усилващите се - колкото повече наближаваха Ватикана - песнопения. Словата бяха неразбираеми, но мелодиката следваше ритъма на църковните служби и литургии.
Усещаше се и вонята - нямаше как да се сбърка миризмата на наблъскани едно в друго и престояли така дълго време човешки тела. Долавяйки остра нотка в зловонието, Кару се досети, че веднъж добрали се до привилегировани места близо до огражденията, пилигримите не са искали да ги изоставят заради нещо толкова мимолетно като телесните нужди.
Страхотно.
По новините тръбяха за криза в общественото здравеопазване, тъй като всеки поклонник беше довел със себе си своите най-близки възрастни и немощни хора с надеждата, че дори самата близост на ангелите може да ги изцери, или пък - колкото и да е невероятно, - че самите ангели може да снизходят и да ги благословят. Носеха се слухове за какви ли не чудеса и макар те да оставаха непотвърдени, все пак успяваха да изместят документираната бройка смъртни случаи, причинени от повсеместна истерия.
С чудесата обикновено е така.
Погледнат от високо, Ватиканът приличаше на парче торта, макар и доста безформено -сякаш се беше килнало на една страна. Най-забележителното в неговите очертания беше просторният кръгъл площад, обрамчен от прословутата извита колонада на Микеланджело. Сега тя беше нелепо задръстена от армейски коли, задрямали като грозни бръмбари танкове, джипове, които идваха и си отиваха, даже военни бронетранспортьори.
Тяхната цел се намираше непосредствено на север от колонадата: папският дворец. Кару ги поведе натам.
Благодарение на своя „джобен кардинал“, Естер беше успяла да им даде точното местоположение на покоите на Яил и сега тримата направиха широк вираж над скупчените една в друга сгради - дворецът се състоеше от няколко постройки, издигнати заедно, - претърсвайки с поглед покривите за часови от воините на серафимите.