Така де, същото поглъщане, но от гледна точка на еклерите.
ЧУКЧУКЧУК
С тревожна настоятелност. Нещо като военен шифър - на Щази или на Гестапо. Които щете тайни служби. Настоятелност в смисъл на те идват за теб в нощта, а... никой не отговаря необмислено на те идват за теб в нощта почукване.
Освен Естер. Тя се беше оттеглила в спалнята си в дъното на апартамента и изобщо не се мяркаше, откакто тримата тръгнаха към Ватикана. Сега се появи, все още боса, и прекоси хола без да се оглежда. Докато се отдалечаваше по коридора, придружена от кучетата си, подметна през рамо: „Събирайте си багажа, деца“.
Погледът на Зузана се стрелна към Мик, а неговият - към нея. Сърцето й подскочи с устрема на мастифите, а после и тя го последва, рипвайки от мястото си. „Моля?!“, кресна в мига, когато Мик простена: „Исусе!“.
- Какво „Исусе“?
- Събирай си нещата - подвикна той. - Опаковай багажа.
Зузана все още не проумяваше какво става, но после се появиха те: влязоха двама мъже, едри и с елегантни костюми, а към огромните им безформени уши бяха прикрепени някакви безжични джаджи и тогава Зузана за първи път си помисли: божичко, те наистина са от тайните служби, но после мерна герба, избродиран върху джобовете на саката им, и страхът й се трансформира в първия прилив на ярост.
Хотелската охрана. Естер ги беше повикала да ги изхвърлят на улицата.
- Е - каза единият от мъжете, - да вървим. Време е да напуснете.
- Какво искате - измери ги с презрителен поглед Зузана. - Ние сме гости на хотела.
- Вече не - обади се Естер откъм външната врата. - Търпях ви само заради Кару. А сега, когато Кару... Както и да е.
Зузана се извърна към нея, разтресена от ярост. Възрастната жена се беше опряла о рамката на вратата със скръстени на гърдите ръце, а около нея сновяха кучетата й. В погледа й се четеше хигцническа пресметливост и Зузана за миг си помисли, че някаква змия е погълнала бабата с пухкавата коса и някак се е превърнала в нея. Хотелските главорези в униформи не бяха успели да направят и крачка напред, когато смисълът на всичко това с цялата си тежест се стовари върху Зузана.
Кару.
- Какво си сторила?! - кресна тя, загцото щом Естер ги изхвърляше, това можеше да значи само едно - че не очаква повече да види Кару, не само тази вечер, а изобщо.
- Сторила? Просто уведомих управата на хотела, че някакви млади хора са се натрапили при мен. Веднага разбраха какво имам предвид. Явно долу сте направили незабравимо впечатление.
- Питах какво си причинила на Кару?\ - Зузана изстреля думите срещу Естер и се приготви да й се нахвърли, повярвала, че в този момент наистина е нийк-нийк с жилото и каквото там се полага още - страшилище за лъвоподобните кучета и тия две мускулести горили, които стояха на пътя й.
Нейната нийк-нийк обаче беше лесна плячка и по-близката горила я сграбчи здраво за китката с отработено движение.
- Пусни ме! - озъби му се тя и опита да си освободи ръката.
Никакъв резултат. Хватката му се оказа неправдоподобно яка, сякаш непрекъснато стиска някоя от тия глупави гумени топки, но тогава Мик се хвърли напред и сграбчи ръката, която държеше ръката на Зузана.
- Пусни я! - настоя той и в тази неравна схватка между цигулар и горила се опита да разтвори дебелите грозни пръсти, вкопчени в китката на Зузана. Отново никакъв резултат; през пелената от ярост, замъгляваща погледа й, Зузана си даде сметка колко жалки и не-самурайски изглеждат двамата в този момент. Горилата без никакво усилие запрати Мик със свободната си ръка далече по коридора, чак до външната врата - дотук със събирането на багажа, - а после и Зузана подире му. Ръката й пулсираше на мястото, където я бяха стискали пръстите му, но тя почти не го усещаше, завихрена в торнадо от ярост и тревога, което вилнееше в съзнанието й.
Тъй като не понасяше да я карат като стадо, Зузана се откъсна от охраната, за да се озове лице в лице с Пътешественик и Матусал, които й препречиха пътя към тяхната господарка. Кучетата не откъсваха поглед от нея. Горната бърна на едното се вдигна и оголи зъбите му в нещо като отегчено ръмжене, сякаш казваше: Виждаш ли ги тия сатъри тук?