След което последва една-единствена дума. По-скоро име, макар Яил да не го знаеше. За миг веждите му хвръкнаха от изненада към челото.
Но само за миг. После ходът на събитията се обърна.
61. Супергерои по неволя
- Дай сега да не прибързваме - каза Мик, стискайки в ръце едно от желанията с размер на чаена чинийка. - Какво точно е да си самурай? Не мислиш ли, че е добре да знаем, преди да си го пожелаваме?
- Така си е. - Зузана държеше същото по размер желание върху дланта си. Заради него ръчичката й изглежда съвсем като на джудже, а тежестта му се оказа много по-голяма, отколкото можеше да се очаква. - Току-виж и двамата сме се превърнали в японци. - Тя го изгледа с присвити очи. - Ще продължаваш ли да ме обичаш, ако стана японец?
- Разбира се - отвърна Мик, без дори да се замисли. - Но колкото и яка да е думата самурай, аз се съмнявам, че точно това искаме. Стига ни да можем да сритаме нечий задник, нали така?
- Само не го формулирай по този начин. Защото има опасност да станем спецове по ритането на чужди задници. Не се обръщайте с гръб към тях - пропя тя, - защото те никога не пропускат.
Думите имаха огромно значение, когато работата опираше до формулиране на желание. Това го знаеха още от вълшебните приказки, дори Кару да не им го беше повтаряла хиляди пъти. Досега Зузана беше си пожелавала на скупита, но никога не беше държала наистина голямо желание в ръка, а неговата тежест я плашеше. Ами ако обърка всичко? Та това беше цял гавриел! Значи бъркотията ще е жестока.
Я чакай! Върни малко назад! Та това беше гавриел!
А такива в калъфа от цигулката на Мик имаше цели четири\
Калъфът сега лежеше в краката на Зузана. Тя продължаваше да благоговее пред Мик, измъкнал по чудодеен начин съкровищницата с желания направо изпод носа на злата Естер. Ама че кеф. Дали дъртата вещица вече се е усетила? Колко ли беше бясна? И може ли да се брои за отмъщение, щом дори не си видял агонията на врага?
Едно беше сигурно - това определено можеше да се причисли към подвизите на Мик, макар да имаха разногласия по въпроса кой точно поред да е той. Според Зузана беше третият и последен подвиг, защото тя броеше поправянето на климатика в Уарзазат и нямаше намерение да се отказва от него. Той обаче настояваше, че това не влиза в сметката откъдето и да го погледнеш, защото го бил направил в свой личен интерес, за да може да й се нахвърли след това - ето защо според него му оставаше още един подвиг. Зузана се опъваше до момента, в който взе да изглежда така, сякаш му се моли час по-скоро да й направи предложение, и тогава престана да се съпротивлява. Освен това точно сега си имаха по-големи грижи: небето продължаваше зловещо да пустее, както и дисплеят на телефона й. А нямаха представа нито какво биха могли, нито какво би било редно да предприемат. Дали щяха да помогнат, ако можеха да летят и да се бият? Какво повече биха могли да направят, което Акива, Вирко и Кару не го могат? Зузана допускаше, че е невъзможно човек да си пожелае военен опит и стратегически умения. Или пък можеше?
Освен това трябваше да мислят и за Елиза. Дори да се наложеше по неволя да станат супергерои и някак успееха да спасят положението, нямаше да я изоставят да седи сама тук, нали така?
Ей, я чакай!
Зузана погледна първо Елиза, после Мик. После вдигна вежда. Мик също погледна Елиза.
- Ами да, разбира се! - каза веднага.
Ето така двамата, притиснати от липсата на време, избраха най-подходящите думи, които им дойдоха наум, за да избавят една млада жена, чиято болест беше пълна загадка за тях. После Зузана с благоговейно притихнал глас ги повтори пред гавриела върху дланта си. Чувстваше се така, сякаш говори на Бримстоун.
- Желанието ми е Близа Джоунс, родена Елизаел, отново да овладее тялото и ума си. -После нещо сякаш я подкокороса да добави. - И нека стане възможно най-доброто свое аз. -Защото в този момент това изглеждаше най-истинското от всички желания - не да предава собственото си аз, представяйки се за някоя друга, а да потъне в собственото си аз. Да съзрее.
Когато желанието надхвърля възможностите на медальона, за който е направено, тогава нищо не се случва. Все едно да имаш скули, а да си пожелаеш един милион долара. Мик и Зузана нямаха представа дали онова, което си бяха пожелали, е по силите на един гавриел. Затова впиха погледи в Елиза, очаквайки да видят поне някакъв, макар и дребен знак, че желанието им е изпълнено.