- По-добре бъди мил с нея! - провикна се на химерски след него Кару. - Иначе ще те направя на Пегас при следващото ти прераждане!
- Не! - изрева в отговор той. - Само това не!
Той веднага уравновеси полета си, а Кару отново преживя един от онези мимолетни мигове, в които животът все още можеше да я изненадва. Замисли се какви бяха доскоро двете със Зузе, при това не толкова отдавна, само преди няколко месеца - пред триножниците в часовете по рисуване от натура, или пък качили крака върху масите ковчези в „Отровната магерница“. По онова време Мик все още беше само „цигуларчето“, просто любовна забежка, а ето го сега - лети заедно с тях към един непознат свят, докато Кару заплашва да накаже някакво чудовище за лошо поведение при следващото му прераждане!
За миг, въпреки тежестта на денка с оръжия, кадилниците и собствения u багаж - отделно бремето на дълга, вината заради сторената измама и неясното бъдеще на двата свята, - Кару се почувства с олекнала душа. Обнадеждена.
После долови смях, пропит от позната злоба, с ъгълчето на окото зърна махване на нечия ръка. Оказа се Кейта-Ейри, чакалоглавата жена саб, и Кару на мига осъзна какво е намислила. Държеше хамсите си - татуираните върху дланите u „дяволски очи“ - насочени към Акива и Лираз. Редом с нея Рарк правеше същото и двамата се заливаха от смях.
С надеждата, че серафимите са извън обсега на хамсите, Кару рискува да погледне към тях точно в мига, когато Лираз се преобърна във въздуха насред едно замахване с криле - дори на такова разстояние от позата на тялото u можеше да се види, че е бясна.
Явно серафимите не бяха извън обсега на хамсите. Акива бързо приближи сестра си и я удържа да не се нахвърли върху нападателите им.
Още смях - явно химерите ги бяха взели на подбив. Дланите на Кару се свиха в юмруци, скривайки нейните собствени хамси. Едва ли можеше да прекрати това - само щеше още повече да влоши положението. Със стиснати зъби проследи как Акива и Лираз се отдалечават на безопасно разстояние; случилото се приличаше на лоша поличба за това иначе дръзко начало.
- Добре ли си, Кару - дочу тя приглушен съскащ говор.
Извърна се. Лиссет размахваше криле редом с нея.
- Чудесно - отвърна Кару.
- Я гледай! Виждаш ми се напрегната.
Макар и от вида на Исса, Лиссет и нейният другар Ниск бяха два пъти по-тежки - дебели като питони, макар иначе усойници, с бичи вратове и широки плещи, смъртоносно бързи, снабдени с отровни зъби и неприсъщи за породата им криле. И всичко това беше дело на Кару, на нейните собствени ръце. Глупачка, глупачка.
- Ти за мен нямай грижа - сопна се тя на Лиссет.
- Там е работата, че не мога. Как да не се притеснявам за ангелската блудница?
Имаше време, при това съвсем не толкова отдавна, когато тази обида все още можеше да я жилне. Но вече не.
- Всеки от нас има много врагове, Лиссет - отвърна Кару, удържайки ведрия си тон. -Повечето са ни по рождение, нещо като наследствен дълг, но тези, които си създаваме сами, са друго нещо. Трябва много внимателно да ги подбираме.
Челото на Лиссет се набръчка.
- Ти заплашваш ли ме? - попита тя.
- Теб ли да заплашвам?! Не, как е възможно да си помислиш точно това. Говоря за враговете, които сами си създаваме, а не мога да си представя някой воин ревенант да е толкова глупав, че да настрои възкресителя срещу себе си.
На ти сега, добави наум, когато лицето на Лиссет се изопна. Пък ти си прави каквито искаш изводи.
Летяха така още известно време, носейки се уверено рамо до рамо сред останалите химери, после телата отпред образуваха коридор и Тиаго, яхнал Утем, рязко обърна назад и полетя право към тях. Химерите наоколо се прегрупираха и забавиха полета си.
- Господарю! - приветства го Лиссет и Кару буквално видя какво се кани да избълва тя по неин адрес. Господарю, ангелската блудница си позволява да ме заплашва. Трябва да й стегнем юздите.
Е, късмет тогава, помисли си Кару, но Вълка не даде шанс на Лиссет - нито на който и да било друг - да обели дума. Вместо това заговори ясно и високо, за да бъде чут, без дори видимо да повишава тон.
- Нали не си мислите, че щом като яздя отпред, не виждам какво си позволява моята армия? - Той замълча. - Вие сте като кръвта в тялото ми. Долавям всяко потрепване и въздишка. Усещам болката и радостта ви и със сигурност чувам смеха.