Порталът беше запечатан, но Феерите бяха правили същото десетки пъти по пътя си насам и досега то не беше успяло да удържи зверовете надалече. Веднъж наранена, кожата между световете така и не беше успяла да зарасте. Сега също нямаше да помогне и Потопът щеше да погълне първо Ерец, а после и Земята, както и всички останали светове, към които втората Шесторка беше отворила портали, чак до най-далечната точка, до която стигаше тяхното пътуване.
Но сте лианите се оказаха сред оцелелите от Мелиз и те бяха готови. Още от самото начало се бяха съпротивлявали срещу Фееризацията и когато Феерите поеха на път, те взеха да се готвят за онова, което никой друг освен тях не би могъл или не би се решил да стори: да възстановят кожата, воалите, мембраните, енергията, пластовете на великото Цяло. Тъкмо те затвориха портала и го оставиха запечатан завинаги, а Ерец беше спасен, както и Земята и всички следващи светове.
Стелианите ги спасиха.
Колкото до Феерите: проклятието на вечните мъки, безчестие. Изличаване.
От затворническата си килия чуха какво е било направено със спомените на оцелелите. Маговете не се бяха отказали да се месят. Те откраднаха миналото на всеки един серафим, не само спомена за Потопа, но и за Мелиз, та народът им да започне начисто новия си живот. За да не може този народ, даде си по-късно сметка Разгут, да се събуди една сутрин и да осъзнае чия точно е вината: на маговете, които бяха бълнували за Фееризация и бяха избрали цвета на своята младеж, за да осъществят амбициите си. Вината беше и тяхна. Но не и наказанието за нея. О, не, не и за тях.
Яот и Двира се оказаха късметлии: набързо погълнати, светкавична смърт.
Колкото до останалите, на тях крилете им бяха изтръгнати. Това беше само началото. Не отсечени. Не отрязани. Изтръгнати. Прекършени кости, о, болка, о, болка, каквато дори не си бяха представяли. Останалите трима бяха осакатени пред очите на Разгут - тежки ръце посегнаха към ставите на красивите им кри ле, усукаха ги, а лицата им се гърчеха, агонията им беше непоносима и той попи всичко това. Всички почувстваха страданието учетворено заради онова, в което ги бяха превърнали, и заради онова, което им бяха сторили. Съзнанията им бяха скачени. Каквото усещаше един, чувстваха го всички, о, звездни богове. Обединената им болка -това беше вече отвъд всякакъв поносим предел.
А тя дори не беше най-лошото. Така се оказа. Това беше само сол в раната на тяхното истинско наказание - изгнание.
Сигурно биха понесли дори това, продължавайки своето осакатено съществувание в новия свят-затвор, но не, къде ти. О, страдание.
Разделиха ги. Те бяха четирима и по някаква зла орис или лош късмет имаше четири портала - завлякоха ги един по един в четирите краища на Ерец и ги захвърлиха оттатък. Сами. Безкрили. Със смазани крака. Запокитиха ги в другия свят, четири прекършени създания, за да се провалят от небесата и да се разбият о непознатата земя, при това не заедно, а разделени.
Разгут отведоха към Брега на зверовете в един прекрасен ден, а водата беше зелена и по небето не се мяркаше нито едно облаче. Прекрасен ден за изтезание и те го завлякоха за ръцете до този продран прорез, чиито краища плющяха на вятъра, хвърлиха го през него и той пропадна.
И пропадаше. И пропадаше.
Но не умря заради онова, което беше: най-напред го доказаха изпитанията преди онзи отдавнашен ден на слава, а после маговете го доусъвършенстваха. Той беше един от Феерите, силен отвъд всяка друга сила, твърде силен, за да загине при едно пропадане, така че оживя, ако това може изобщо да се нарече живот, и никога повече не откри останалите в този техен изгнанически свят, въпреки че усещаше болката им - както скръбта и вината, учетворени, -докато не започнаха да утихват. През годините почувства, когато измряха, всеки по реда си. Не как или къде, а кой точно от тях - това да; и те, които се бяха превърнали в част от него самия, му бяха отнети, най-накрая напълно безвъзвратно - Клеос, Ариет, Елизаел - отидоха си един по един и накрая той остана съвсем сам. Превърна се в нещо дребно, реещо се из великата пустош. Живееше с някаква пукнатина в съзнанието, през хилядите години на изгнание.