- Какво ти се прави сега? - попита тя Мик. - Към дома ли те тегли?
Той изпъшка шумно.
- Май да. При семейството. Освен това една откачена марионетка великан сигурно е много самотна.
Зузана изпръхтя присмехулно.
- Самотен и ще си остане. Свърши се с моята балерина.
- Е, тогава поне му направи съпруга, за да се наслаждава на заслужена пенсия.
Щом Мик спомена думата съпруга, нещо в Зузана взе да се пени и бълбука. Тя го накара да се укроти като сърдито свъси вежди.
Елиза ги гледаше озадачена.
- В Прага ли се връщате?
Зузана сви рамене, готова да се удави в доброто старо самосъжаление, обилно полято с алкохол. Може дори да се разцивря, помисли си.
- Ами ти какво ще правиш? - попита на свой ред.
- Засега мога да кажа само какво няма да направя - отвърна Елиза. Крилете й бяха станали невидими с помощта на заклинание, което тя някак сама успя да измисли, а разкъсаната й риза дори не изглеждаше чак толкова странно. В град като този лесно можеше да мине за последен писък на модата. - Определено няма да завърша дисертацията си. Сбогом и простете, Danaus plexippus.
- Кой? - изненада се Мик.
Елиза се усмихна.
- Пеперуда монарх. Върху това правя научно изследване. - Тя помълча, после се поправи. -Правех научно изследване. Вече не мога да се върна към този живот, не и сега, въпреки че жадувам да смачкам Морган Тот с най-болезнения челен удар на всички времена. Иначе какво искам да правя ли? - Тя се взря напрегнато в тях, а очите й бяха толкова огромни и сияйни. -Ами, да отида в Ерец.
Зузана и Мик продължиха да я гледат мълчаливо. После Зузана хвърли многозначителен поглед към телевизора, където току-що всички бяха видели изгарянето на портала.
На Елиза това невербално общуване много се хареса, тя вдигна едната си вежда и сви рамене, което недвусмислено означаваше: Е, и?
Мик издиша равномерно. Зузана дори си позволи слаба надежда, но когато Елиза пак заговори, вече ставаше дума за Ерец.
- Знаете ли, че пеперудата монарх всяка година изминава близо осем хиляди километра миграционен път? Никое друго насекомо не прави подобно нещо. А най-изумителното е, че тази миграция е мултигенерационна. Онези, които се връщат на север, не са същите, които са тръгнали на юг година по-рано. Пропуснати са няколко жизнени цикъла, но те все пак успяват да намерят пътя за обратно.
Тя помълча известно време, а по устните й бегло играеше странна усмивка, сякаш не можеше да реши дали това, което си мисли, е забавно, или не. Честно казано, Зузана също вече не знаеше какво да мисли за Елиза, откакто тя не приличаше на зеленчук. Не че нещо в поведението й беше неадекватно. Но тя беше... по някакъв начин нещо повече от човек. И то не само заради крилете. Усещаше се как то струи от нея: някаква енергия, непознаваема и изпускаща искри. Какво ли й бяха причинили, мамка му, с този гавриел?!
- Дори не си спомням кое в тях ме привлече отначало. Въпреки това определено е било заради миграцията и това сега придобива съвсем ясен смисъл. Предполагам, винаги съм знаела повече, отколкото си давах сметка, че знам, ако ме разбирате какво искам да кажа.
- Не съвсем - отвърна направо Зузана.
- Аз съм пеперуда - каза Елиза, сякаш това обясняваше всичко. - Прескочени са няколко жизнени цикъла. Така де, не точно няколко. Хиляда години. Не зная колко поколения прави това.
Зузана свъси вежди, очаквайки от нея най-после да каже нещо смислено. Мик обаче със същата пресита, с която преди месеци беше посрещнал новината, че Кару е химера, сега само
провлачи: „Яко“.
Елиза се разсмя, а после им разказа за Елизаел. За истинската Елизаел, каква е била тя и какво е направила, а също и за кошмара, който преследваше Елиза през целия й живот и какво означава той и макар Зузана да си мислеше, че вече е загубила способността си да се учудва, отново се оказа връхлетяна от учудване в един ъглов бар в Рим. Не, това не беше просто учудване. Много по-голямо нещо беше.
В един ъглов бар на Рим Зузана разбра какво е да си сащисан. Вселени. Много. Късане на шевовете в тъканта на пространствено-времевия континуум. Или нещо от този род. И ангели, които са били нещо като изследователи на космоса, но без космически кораби; нещо като научна фантастика, само дето науката е заменена с магия.
- Маговете направиха нещо със съзнанието на Феерите - обясни им Елиза. - По-скоро с тяхната анима. Това е нещо повече от разум; цялата същност. Част от задачата им беше да се сдобият с деца по време на пътуването, които по рождение да наследят техните маршрути и спомени... кодирани в тях. Също като пренасянето на наследствена информация чрез генетичния код. Лудост някаква. Така че един ден да открият обратния път към дома.