Пълна заблуда.
Откакто остави своите другари отвъд портала, започна да вярва, макар да не го признаваше дори пред себе си, че всичко с тях ще бъде наред. Защото така беше редно. Нали?
Но не стана така. Нищо не беше наред.
Някога бяло, но вече не, с примка около врата висеше омърсеното и прекършено тяло на Тиаго.
То много по-рано, отколкото бяха очаквали, им даваше отговор на въпроса какво се е случило, след като напуснаха битката при Аделфите в самия разгар и взеха трудното решение първо да доведат докрай своята жизненоважна мисия и чак тогава да се върнат.
Направих ли всичко възможно, което зависи от мен, питаше се Кару, когато отговорът вече беше ясен. Сторих ли всичко по силите си?
Не.
Техните другари бяха изгубили битката. И загинали.
Акива я прихвана и я задържа в прегръдката си; двамата не проговориха, само гледаха безпомощно, крепени във въздуха от мощния размах на крилете на Акива, а през това време Яил кацна пред трупа на Белия вълк и се разсмя.
71. Липса
Кару приближи тялото, след като Яил вече си беше отишъл. Само за миг, просто за всеки случай. Сега, докато го гледаше съвсем отблизо, тя си припомни кога за последно видя тази плът да кърви. Тогава нейният малък нож го уби, а после не беше трудно да се заличи фината рана, за да се подготви този съсъд за душата на Зири.
Сега обаче раната... не беше никак фина.
Гледай встрани.
Тази рана не беше от носещите бърза смърт и съзнанието на Кару нададе писък за сирачето с кафяви очи, което едно време ходеше по петите й нз Лораменди, свенливо и крехко като сърне. Което веднъж беше целунала по челото и си спомни за това чак когато той й го каза. Поруменял.
Зири. Опозна душата му, когато я прехвърли в това тяло, а се беше надявала, толкова се беше надявала това никога да не й се наложи.
Сега, разбира се, душата му си беше отишла завинаги. В никакъв случай не би могла да оцелее толкова дълго на открито, нито след такова пътуване. Естествено, че е изчезнала. Въпреки това Кару разтвори сетивата си за нея, загцото нямаше как да не опита за последно.
Сторих ли всичко по силите си? Тя продължаваше да сдържа дъха си, докато невидими сълзи се стичаха по невидимите й страни. И продължаваше да се надява.
Понякога присъствието на липсата може да се усети и точно това почувства тя сега. Липса като от око сена трева, която някога я е имало, но вече не е на това място. Липса като от скъсан и измъкнат от гоблена конец, оставил след себе си дупка, която никога вече не може да бъде замрежена.
Това беше всичко, което тя усети.
72. Император за няколко дни
Чувствайки как настроението му постепенно се покачва, Яил грубо си проправи път към своята шатра, помъкнал след себе си свитата охранители. Войниците от стражевите кули го приветстваха, докато приближаваше, а един от тях дори скочи долу и тръгна редом с него.
- Докладвай - излая Яил, смъкна шлема си и му го хвърли. - Бунтовниците?
- Хванахме ги в капан при Аделфите, сър...
Яил рязко се извърна към него.
- Сър? - повтори той. Не познаваше войника. - Не съм ли аз император, както и твой генерал?
Войникът уплашено сведе глава.
- Ваше Величество? - осмели се да продума след малко. - Господарю мой, императоре? Приклещихме бунтовниците в Аделфийските планини. Извънбрачни и химери заедно, ако щете, вярвайте.
О, Яил определено му вярваше. Съскащо се разсмя.
- Не ви лъжа, сър - побърза да добави войникът, погрешно изтълкувал смеха му. И пак това
сър.
Очите на Яил се превърнаха в цепки.
-И?
- Те оказаха доблестна съпротива - продължи войникът и Яил прочете останалото в самодоволната му усмивка. Доблестната съпротива е била обречена съпротива. Тъкмо това очакваше да чуе, особено след като видя трупа на Белия вълк и засега то му беше напълно достатъчно. Кръвта на Яил бучеше в ушите от накипялото неудовлетворение, а мускулите му бяха напрегнати от ярост. Дни наред се беше държал като плашлив заек - кастриран заек - в оня пъклен дворец, притеснен да не накърни репутацията си, ако си позволи да задоволи своите потребности. И то за какво?! За да го изритат накрая като бясно куче. Даже не посмя да пререже гърлото на Падналия, за да не наруши забраната на копелето Акива да се пролива кръв.
Огледа се за прислужника си.
- Къде е Мечел?