Накрая все пак се загубиха, макар че си беше цяло чудо как изобщо стигнаха дотук; съвсем друг беше въпросът за стила им на пътуване.
Това да стигнат дотук се дължеше главно на картите, погребани дълбоко в съзнанието на Близа; колкото до второто - то стана благодарение на музиката; Мик успя да омае с цигулката си - нова и много по-хубава от онази, която оставиха във ваната на Естер - летящото създание с размери на рибарско корабче. Зузана обаче също имаше претенции, че е допринесла за успеха. Никой не можеше да я разубеди, че от начало до край тъкмо нейният ентусиазъм е бил основната движеща сила в цялото това начинание.
Още в момента, когато Елиза призна, че знае и друг портал - същият, през който преди хиляда години нейната много-прабаба е била прогонена в изгнание, - Зузана беше готова да тръгне. На кого му пукаше, че порталът се намира в Патагония (където и да е това... А то се оказа... О! Мамка му! Дяволски, ама наистина дяволски далече. Честно\), те бяха решили на всяка цена да се доберат до там.
Желанията се оказаха такъв купон!
Освен това обаче бяха и голяма рядкост, незаменими и свещени - те бяха творение на самия Бримстоун и не трябваше да се харчат с лека ръка като дребни стотинки в сладкарница. Пък и Кару със сигурност се нуждаеше много повече от гавриелите, отколкото те самите (не че щяха да й помогнат особено, ако изобщо не успееха да се доберат до нея), та затова ето каква сделка сключиха помежду си: ще й ги занесат. Ясно и просто. И ще направят всичко по силите си да стигнат до нея, без да рискуват гавриелите. Навремето Мик се беше пошегувал за „силите на реда, съблюдаващи употребата на желанията“, докато играеха на три желания в пещерите, и сега дразнеше Зузана, че се е превърнала точно в такъв надзорник.
- Значи вече нямаме никакъв шанс да се сдобием със самурайски умения, така ли? - Той ококори очи като пале. - Може обаче да си пожелаем друг вид суперсила, стига да го формулираме правилно.
- Може да помолим Вирко или някой от другите химери да ни научат да се бием - отвърна тя. - Такова желание не е от жизненоважна необходимост.
- Това е мързеливо желание. Точно в това е смисълът. Ученето е тежка работа.
- Казал го цигуларят на художника.
- Точно така. Правилно. - Той целият засия. - Кой друг, ако не точно ние има представа какво е да учиш. - После се обърна към Елиза. - Научни работнико и другарю в учението, искаш ли да участваш в самурайско-зверските тренировки заедно с нас? Защото сме решили да станем много опасни.
- Участвам - простичко отвърна тя. На езика на плодовете Елиза Джоунс беше едно-единствено нещо: прасковка.
Ама наистина! Дори да не се бяха оказали свързани поради някакво странно хрумване на съдбата и споделената им безумна цел, Зузана пак щеше да се сприятели с нея. Това не ставаше често и тя беше наистина, ама наистина доволна, че случаят е точно такъв. Ако Елиза се беше оказала някое мрънкало, примадона, шумно мляскало или нещо от този род, тогава пътешествието им щеше да се превърне в същински ад.
А вместо това се оказа божествено.
Първо пътуването до Патагония (която се оказа главно в Аржентина с малко парче от Чили; кой да ти го знае!). За това се искаха само пари, а те ги имаха в изобилие благодарение банковите сметки на Кару, които се оказаха в пълен порядък - явно злата Естер не беше сложила ръка върху тях. Така ти се пада (за втори път), мнима бабо! Зузана още съжаляваше, че не е имала възможност да позлорадства както се полага, нито да изпълни заканата си към Естер, но Мик гледаше оптимистично на въпроса.
- Стига й, че ще е принудена да търпи своята собствена компания до последния си ден -какво по-голямо отмъщение от това! - каза той.
Само като си го представеха!
Оказа се обаче, че Елиза също копнее за немилостиво отмъщение, което накара Зузана да я заобича още повече. А иначе изглеждаше толкова сладка и безвредна с тия нейни огромни красиви очи; в действителност обаче излезе страшно злопаметна! Елиза много се колебаеше дали да разхити някое от желанията, за да отмъсти на своя въплътен кошмар, който, излизаше, бил същинска гранясала наденица, докато Зузана не я придума, че един шинг - имаха ги с десетки, при това силите им бяха твърде скромни, за да помогнат на героичната кауза на Кару -също може да осигури напълно удоволетворително отмъщение.
Зузана им разказа за най-възхитителното изтезание, което Кару сервира на Каз и накара Елиза и Мик да се търкалят по земята от смях, докато описваше гледката на голото аполоново тяло, което се гърчи спазматично от сърбеж върху подиума за модели. Но именно втората история за отмъщение - постоянно растящите вежди на Светла - вдъхнови Елиза.