Тя целуна шинга, сякаш беше нейното късметлийско зарче, и каза: „Искам космите между носа и горната устна на Морган Тот да порастват със сантиметър на всеки час. Нека това започне сега и да продължи един месец.“
Винаги го имаше този момент на колебание: дали силата на медальона стига, за да се изпълни желанието; шингът обаче изчезна от дланта й с произнасянето на последната сричка.
- Даваш ли си сметка - обади се Мик, - че ти току-що описа мустаците на Хитлер?
От блясъка в очите й двамата със Зузана схванаха, че отлично го разбира. Отмъщението обаче нямаше да е пълно, ако обектът не разбере на кого го дължи, ето защо Елиза изпрати на служебния имейл на Морган своя снимка с опрян като мустаци пръст върху горната си устна. Темата на мейла беше: забавлявай се!
- Трябва да направим същото и с Естер - заяви Зузана. - Още сега!
Речено-сторено, и така тримата започнаха своето пътешествие по най-добрия възможен начин: като с общи усилия се опитваха да си представят стъписването и ужаса на своите врагове.
Дълъг полет, запасяване с всичко необходимо за студено време, дълго шофиране, дълго пътуване на стоп - в снега; мамка му, в Южен Хемпшьр си беше същинска зима - и накрая стигнаха. Достатъчно близо до портала, че да се размислят съвсем сериозно дали да не пожертват два гавриела, за да могат да го прелетят. Почти бяха решили да ги прежалят, но изведнъж съхраняването на гавриелите се превърна във въпрос на чест, ето защо Мик предложи: „Нека първо видим какво има от другата страна, пък тогава да решаваме. Засега Елиза може да ни пренесе.“
Така и стана. Та ето как разбраха онова, дето никой друг не го знаеше:
Къде гнездят буревестниците.
И онова, което никой не би предположил:
Че буревестниците харесват музика.
Сега вече можеше официално да се обяви: трите вълшебни подвига, които Мик трябваше да извърши, бяха изпълнени. Ами пръстенът, който сякаш прогаряше дупка в джоба му. Същият, който изглеждаше недодялан на фона на изящната мраморна баня в кралския апартамент?
Оказа се, че върху гърба на буревестника е съвсем на място, докато под тях се вълнуваше северното море, осеяно с айсберги и гърбове на морски създания, които в никакъв случай не бяха китове. Мик нямаше как да падне на едно коляно, без да рискува да се прекатури от гърба на буревестника, но при тези обстоятелства всичко останало беше съвършено. „Ще се омъжиш ли за мен?“, попита той.
*
Отговорът беше „да“.
*
- Радвам се да видя точно теб - крещеше сега Зузана, която изпадна в еуфория при вида на Лираз и Зири. Зири! Не Белия вълк, а именно Зири! О! Това ще рече, че той трябва да е... Но пък това от друга страна е хубаво, нали така, защото отново беше в киринския си вид и изглеждаше почти толкова красив, както и в своето рождено тяло. Усмихваше се широко, така красив, а и Лираз до него също се усмихваше широко, и тя толкова красива; двамата се заливаха от необуздан смях, напълно изумени; смееха се. Смее се като някой, който наистина се смее. Лираз.
Това изглеждаше по-невероятно дори от тяхната поява върху гърба на проклетия буревестник. Но в действителност не беше.
Защото нищо не можеше да е по-невероятно от това.
- Ще можеш ли да им обясниш - обърна се Зузана към Близа, след като първоначалното опиянение, смехове и възклицания на еднакво неразбираемите за едните и за другите езици по стихна, - че не можем да открием пещерите?
Близа заговори на езика на серафимите, което беше добре дошло, но и леко изнервящо, тъй като лишаваше Зузана от каквито и да е разумни аргументи да изхаби едно от желанията, за да научи някой от езиците на Ерец. Иначе веднага щеше да избере химерски, естествено, и дума не можеше да става за друго.
- Изглежда ще се наложи и това сами да научим - каза с въздишка Мик, която обаче изобщо не успя да заблуди Зузана. - Първо възкресяването и заклинанието за невидимост, после бойни изкуства и накрая някакъв извънземен език! Ама това какво е - да не е училище?!
Елиза обаче беше спряла да превежда и Зузана си даде сметка, че е зяпнала Зири в пълен потрес. О! Ясно. Всичко е заради неговото тяло. Нали беше видяла предишното му тяло в ямата. Явно пак ще се наложи да й разясняват.
- Наистина е той - потвърди Зузана. - После всичко ще ти обясним.
Така че се започна с превеждането - първо към Лираз, която на свой ред превеждаше на Зири на химерски, - а после ги поведоха обратно на юг, като междувременно им задаваха куп въпроси: откъде пристигат, как са дошли, буревестникът има ли си име. Но щом Зузана се озова отново пред тесния сърповиден процеп, служещ за вход на пещерата, тя си даде сметка, че грандиозният й план как се появява с гръм и трясък и как всички да изпопадат в захлас пред замаха на огромните кри ле на буревестника, които завихряха въздуха като торнадо, всъщност куца.