- Боже мили! - възбудено възкликна един от стъписаните новинари и с това привлече вниманието на Близа обратно към редицата телевизионни екрани. Там нещо ставаше. Папата се беше извърнал настрани и даваше разпореждания на своите подчинени, а новинарските екипи, помъкнали камери и микрофони, приближаваха в несигурен тръс. - По всичко личи, че посетителите ще направят изявление!
10. На ръба на паниката
Ангелът носеше гравиран сребърен шлем, увенчан с напречен гребен бели пера. Напомняше шлем на римски центурион с една разлика - имаше дълга предпазна лицева козирка: тясна ивица сребро от визьора чак до брадичката, която разполовяваше лицето. Покриваше носа и ъгълчетата на устата, оставяйки всичко друго - очите, скулите и челюстта - открито.
Това изглеждаше доста странно, особено на фона на останалите воини - гологлави, с открити красиви лица. Имаше и други странности в този ангел, но те по-трудно се забелязваха, а предстоящото му изявление съвсем щеше да ги маскира. Едва по-късно щяха да анализират неговата стойка, странно издутата му сянка, неясния фъфлещ говор и шепота, долавян по време на дългите паузи, сякаш му подсказва суфльор. Вглеждането в подробностите щеше да започне главно заради общото впечатление за нещо нередно, което той създаваше - сякаш е нещо лепкаво, полепнало по пръстите. Този път обаче беше полепнало по съзнанието.
Но това чак по-късно. В началото беше неговото изявление и последвалата тутакси реакция по цял свят: истинска паника.
- Синове и дъщери на единосъщия истински бог - започна той... но го каза на латински, затова много малко хора схванаха думите му още в самото начало. Навсякъде по земното кълбо милиарди хора, сипещи молитви, проклятия и въпроси, зададени на най-различни езици, се опитваха да се доберат до превода на посланието.
Какво казва той???
Докато разпространят по цял свят преведеното послание на ангела, по-голяма част от човечеството можеше да съди за неговото съдържание само по реакцията на папата.
А тя не беше никак утешителна.
Понтифексът пребледня. После залитна назад. По едно време се опита да каже нещо, но ангелът безцеремонно го прекъсна.
Та ето какво беше посланието към човечеството:
Синове и дъщери на единосъщия истински бог, мина цяла вечност, откакто за последно бяхме сред вас, макар никога да не сте оставали встрани от нашия взор. Дълги векове водим война, останала скрита за човечеството. Дълго време ви защитавахме с тяло и душа, предпазвайки ви дори от познанието за заплахата, която тегне над вас. За врага, който ви жадува. Далеч от вашите земи се водиха велики битки. Лееше се кръв, плътта беше разкъсвана. Но откакто безбожието и злото се вселиха сред вас, мощта на врага нарасна. И ето че дойде денят, в който неговата сила се изравни с нашата и скоро ще я надмине. Вече не можем да ви държим в неведение за Сянката. Вече не можем да ви защитаваме без ваша помощ. - Ангелът си пое дълбоко дъх и направи дълга пауза, преди да завърши тягостно. -Зверовете... идват за вас.
*
Така започна комедията.
ПРИШЕСТВИЕТО +12 часа
11. Различни породи мълчание
Акива издържа стоически. Току-що изреченото от него сякаш увисна във въздуха. В мълчанието, последвало думите, реши той, се усещаше сгъстено напрежение като по пътя на ято буревестници - сякаш целият въздух е всмукан към настъпващия катаклизъм. Около него в Киринските пещери със смръщени лица стояха в боен ред двеста деветдесет и шест от извънбрачните - единствените оцелели от легиона с копелетата на императора, към които току-що беше отправил своето нечувано предложение.
Напрежението растеше; плътността на въздуха сякаш минаваше отвъд всички природни закони на тази голяма надморска височина. И тогава...
Смях. Притеснен и пропит с недоверие.
- Значи занапред ще спим гръб о гръб, звяр-серафим-звяр-серафим, така ли? - обади се Ксатанаил, един от многото полубратя на Акива, когото не познаваше много добре.
Бичът за зверовете не се славеше като голям шегаджия, но това определено си беше шега. Враговете идваха да търсят укритие при тях?! Щяха да се присъединят към тях?!
- И ще си решим едни на други косите преди лягане, а? - добави Сорат.
- По-скоро ще им пощим въшките. - Това пак беше Ксатанаил, пак със смях.