Все още невидима, тя мина през вратата и го видя да вдига глава, усетил присъствието й. Косъмчетата на врата й настръхнаха, когато търсещият му поглед мина през нея, макар да не можеше да я види. Той беше толкова красив и толкова напрегнат. Усети топлината, която се излъчваше от него.
Усети копнежа, който се излъчваше от него.
- Кару? - прошепна той много тихо.
Тя затвори вратата след себе си и развали заклинанието.
*
Почувства същинско облекчение, че пак може да отприщи дълго сдържаната ярост. Макар и на колене, прималяла от постоянното облъчване на близко разположените хамси, Лираз все още не беше изгубила способността да разсъждава: безстрастно и без да тържествува осъзна, че светът отново си е дошъл на мястото. Ето защо зверовете я бяха изолирали, докато лагеруваха под открито небе, въпреки че остана с тях по своя воля. Защото са печелели време.
Те бяха четирима. Трима стояха с насочени хамси, омаломощавайки я с магията си. Четвъртият беше вдигнал голяма двуостра брадва.
Без да се броят, разбира се, трите трупа, проснати между тях - толкова пресни, че сърцата им още не бяха го разбрали и кръвта бликаше от артериалните рани като вода от фонтан.
- Това не трябваше да го правиш - каза водачът на малката група убийци и прекрачи през труповете на загиналите си другари с решителна вълча усмивка.
Тен.
Лираз не разбираше защо трябва да се изненадва, че нейният нападател е вълчицата лейтенант на Тиаго, но наистина беше стъписана. Мигар повярва, че Белия вълк е станал почтен? Ама че глупачка. Зачуди се къде ли може да е той сега и защо отсъства от веселбата.
- Ако щеш вярвай - провлачи Тен, - но нямаме намерение да те убиваме.
- Предпочитам да не го вземам за чиста монета. - Те я бяха причакали в тъмното и Лираз не
се съмняваше, че животът й виси на косъм.
- Твое право, но наистина е така. Просто искаме да поиграем твоята игра.
Отначало Лираз не схвана за какво говори тя. Трудно й беше да съобразява при тези последователни залпове магия, но най-накрая проумя. Нейната игра на кой-кой-е. Кой от нас кого от вас е убил в предишните му тела. Стомахът й се сви още посилно, и то не само заради хамсите. Ама, разбира се, помисли си. Не знаеше ли, че точно така ще стане? Толкова по-зле за нея, че измисли игра, в която нямаше нищо забавно.
- Само не ми казвай, че веднъж вече съм те убивала - каза. - Или не е било само веднъж?
- И веднъж ми стигаше - отвърна Тен.
- И сега какво - очакваш извинение?
Тен се разсмя. Зъбите й лъснаха.
- Налага се. Определено трябва да го направиш. Но тъй като не мога да си представя как се извиняваш, просто ще ти отнема трофеите. Нищо чудно да живееш още дълго и щастливо без тях. Е, може и да не стане, но това вече си е твоя работа.
Говореше за ръцете й. Канеха се да я лишат от ръцете й. Е, ще им се наложи доста да се постараят.
- Ами давай тогава - каза насмешливо през зъби Лираз.
- За никъде не бързаме - гласеше отговорът на Тен.
Те определено не бързаха. Но изложена на магията на техните хамси, Лираз губеше сили с всяка следваща секунда - точно в това беше проблемът. Проклети дяволски очи. В това се състоеше подлият им план: първо да я омаломогцят, а после да я съсекат.
Отначало не го бяха планирали така, но след като трима техни бяха покосени само за минута, наложи се да размислят.
Три трупа. Нелепа кръвопролитна загуба. Само при вида им на Лираз й се прищя да закрещи. Защо ме принудихте да направя това?
Тен я доближи. От двете й страни вървяха двама драконди - гущероподобни с богато надиплена люспеста плът около врата като някаква гротескна яка на кралски придворни. Приближаваха с протегнати ръце и дланите им изстрелваха залпове страдание в основата на черепа на Лираз; трябваше да напрегне всички сили, за да не позволи треморът да я обхване цялата. Даваше си сметка, че няма да удържи още дълго. Скоро магията ще я принуди да се тресе като паралитик.
Безсилието я вбесяваше, унижаваше и ужасяваше. Сега, каза си. Ако изобщо има шанс да се отърве, трябваше да действа сега. Магията на трите чифта хамси пулсираше в нея със силата на ковашки чукове.
През болката проблесна една-единствена ясна мисъл: моите ръце също са оръжия.
Тя се изсмя.
Тен блокира удара, сграбчвайки я за китката; магията пропищя в Лираз, разнасяйки от мястото на досега немощ в мускулите, костите, плътта, ума. Неумолима. Предизвиквайки пристъпи на тремор. Нажежена до бяло. Слабост, преминаваща през нея като вятър. Звездни богове. Лираз усещаше как жива я яде отвътре, как скоро ще я превърне в пепел или направо нищо няма да остави от нея.