Тен продължаваше да я стиска за едната китка, но свободната й ръка направи каквото трябва. Опря длан о гърдите на Тен, изкрещя в отговор - нечленоразделен рев право в лицето на химерата... и огънят лумна. Задимя.
Овъгли.
Рядката козина по гърдите на вълчицата пламна. Миризмата дойде незабавно - беше гъста и върна Лираз обратно при погребалните клади в Лораменди. Едва не загуби концентрация, но
някак успя да се овладее, за да задържи ръката си, която прогори козината и стигна плътта.
Устата на Тен се раззина и тя нададе вой, който не отстъпваше на рева на Лираз. Сега се гледаха очи в очи, опрели длан о плът, крещейки от ярост и болка в лицето на другата, докато нечии ръце не сграбчиха Лираз и не я откъснаха; запратиха я с такава сила срещу каменната стена, че й причерня, накрая се озова просната по гръб, едва поемайки си въздух.
Повече нямаше никакъв шанс.
Ту се съвземаше, ту пак потъваше в мрак, усещайки първо хватката на ръцете, още преди да зърне лицата над себе си - двамата драконди. Устите им бяха раззинати и съскаха, тъмночервени и вонящи; отново я вдигнаха на крака, а тънката тъкан на ръкавите й не беше никаква преграда срещу досега на дланите им о нейната плът.
Нейната татуирана плът, нейният таен ужасяващ рабош.
Отново се озова очи в очи с Тен. Вълчицата вече не се хилеше озъбено насреща; сега кипеше от омраза - дивата й муцуна беше сбърчена н оголваше зъбите в злобна гримаса, непостижима за нито едно човешко същество или серафим.
- Играта още не е свършила - каза тя. - Досега само аз печеля, но не ти ли дам шанс, няма да е никаква игра, нали? Аз те помня, ангеле, ти обаче помниш ли ме?
Лираз не я помнеше. Всичките убийства, белязани по ръцете й с нажежен нож н сажди от лагерния огън, в най-добрия случай бяха само размазани петна в нейните спомени, а сега случаят не беше от най-добрите. Колко ли вълчеподобни химери беше изклала през живота си? Само звездните богове знаеха това.
- Не съм казвала, че ме бива в тая игра - задави се тя.
- Ще ти подскажа - каза Тен.
Произнесе една-единствена дума, по-скоро я изръмжа с омраза. Това беше името на място.
- Савват.
Думата отвори рана в паметта на Лираз и от нея рукна кръв. Савват. Това беше преди много време, но тя още го помнеше - както селцето, така и точно какво се случи край него. Просто го беше скрила от себе си, също като откъсната страница. Само дето ако наистина беше откъсната страница, досега да я е изгорила.
Спомените обаче не можеш да изгориш.
Спомняше си какво беше причинила толкова отдавна на един умиращ враг и как братята й я гледаха след това. Много дълго време след това.
- Тн ли си това? - чу се да пита прегракнало. Нямаше намерение да говори. Слабостта, причинена от магията, я караше да говори. Защитните й сили съвсем бяха отслабнали. И... това беше Савват. Дори по-голяма част от стотиците скверни убийства на химери, извършени от Лираз, да бяха оставили само неясно петно в паметта й, това не беше от тях и една проста дума -Савват - отново изкара всичко на бял свят.
Нещо обаче не пасваше.
- Това не беше ти - каза Лираз, тръскайки глава, за да проясни ума си. - Онзи воин беше...
С вид на лисица, канеше се да каже, но Тен я прекъсна.
- Онзи воин бях аз. Знаеш ли, тогава умрях за първи път. Ти оскверни рожденото ми тяло, а това тук, естествено, е само съсъд. Ние печелим твоята игра, ангеле. Как би могла да разбереш кои сме само по външния ни вид? Нямаш шанс.
- Права си - съгласи се Лираз и спомените й се завъртяха като в калейдоскоп от матово стъкло - пенещи се, разбунени.
- Предлагам ти нова игра - присмехулно продължи Тен. - Ако спечелиш, ще останеш с ръце. Само трябва да ми кажеш за кого е всяка от татуираните по ръцете ти черти.
В този момент Лираз си представи как казва на Хазаел, че е намерила решение на пъзела от
натрапчиво повтарящия се сън. Как може да отсечеш и двете си ръце?
Лесно. Дай брадва на някоя химера.
Защото нямаше как да спечели тази игра.
Тен погледна огромния звяр с брадвата и му даде знак да приближи, после нареди на дракондите: „Запретнете й ръкавите!“.
Те се подчиниха и Лираз усети как стомахът й се свива пред техните погледите - Тен буквално се сгърчи при вида на всичките й рабоши, - после обаче дракондите я сграбчиха за ръцете и всичко потъна в мрак, сякаш я затрупа лавина от пепел. Четири хамси долепени о незащитената й плът. Това беше по-скоро милост. Лираз надникна в нищото, в каквото скоро щеше да се превърне. Надвеси се към него. Нито един серафим не би могъл да понесе това изпитание. Сигурно щеше да пропусне дори собствената си смърт, но това в края на краищата не беше чак толкова лошо...