Ами нейното положение в случая?! Май това най-много я объркваше.
Ето го пред нея Акива, врага, в когото се беше влюбила два пъти в два различни живота, обладаващ сила, почерпена сякаш от самата вселена, и нищо чудно наистина да беше така, но не това сега беше от значение. А че тя стоеше до Тиаго. Тъкмо това място си избра в името на своя народ: да бъде редом с Тиаго.
Нещо повече - макар Акива да не го знаеше, - това беше Тиаго, когото тя създаде за своя угода: такъв, чието присъствие можеше да понесе. Напоследък Белия вълк не беше... себе си. Благодарение на нея тялото, което ненавиждаше, вече беше населено от по-добра душа - о, Зири - и тя се молеше на всички обитатели на безкрайните божествени селения в нейните два свята никой да не се досети за това. Във всеки миг тази болезнена тайна тежеше като граната в ръката и. Сърцето u от време на време пропускаше по някой удар и губеше ритъма си. Дланите u лепнеха от пот.
Измамата беше колкото голяма, толкова и крехка и за момента като че на Зири му беше най-тежко да я поддържа. Как да заблуди всичките тези воини? Повечето от тях бяха служили десетилетия наред под командването на генерала, неколцина - векове, благодарение на многото си прераждания и затова познаваха всеки негов жест, всяка интонация. Зири трябваше да бъде Вълка по държание и говор, по смразяващата си потискана жестокост; да бъде него, но, колкото и да е парадоксално, и по-добър - онзи, който ще поведе народа си към спасение, а не към самоубийствена разплата.
Това обаче можеше да стане само крачка по крачка. Нямаше как Белия вълк една сутрин просто да се събуди, да се прозее, да се протегне и да реши да сключи съюз със своя смъртен враг.
А ето че сега Зири правеше точно това.
- Яил трябва да бъде спрян - обяви той. - Ако успее някак да се сдобие с оръжие от света на хората и си спечели тяхната подкрепа, тогава за никой от нас няма да има надежда. Ето защо поне в това целта ни е една и съща. - Говореше с дълбок, внушаващ абсолютна власт глас, без нито за миг да покаже, че се колебае как би се приело едно такова негово решение. Точно както би постъпил Вълка - превъплъщението на Зири беше безупречно. - Какъв е броят им?
- Хиляда - отвърна Акива. - В този свят. Без съмнение и от другата страна на портала чака многобройна войска.
- На този портал ли? - попита Тиаго и кимна рязко към Атласките планини.
- Те преминаха през другия - отвърна Акива. - Но и този може да стане опасен. Има начин да го открият.
Той не гледаше Кару, докато го казва, но тя усети упрека. Нейна беше вината, че сега мерзкият Разгут е с развързани ръце и лесно можеше да отведе Доминиона при тукашния портал, както го показа на нея по-рано. Химерите можеха да попаднат в капан, а пътищата към техния собствен свят щяха да се окажат пресечени, докато вражеската армия серафими ги притиска от две страни. Убежището, в което ги беше довела, лесно можеше да се превърне в техен гроб.
Тиаго се раздвижи.
- Е, тогава да разберем дали вече не са успели.
Той огледа воините си и те отвърнаха на погледа му, целите нащрек, премервайки всяко свое движение. Какво ли крои, сигурно се питаха, защото явно не беше каквото изглежда на пръв поглед. Всеки момент трябваше да заповяда ангелите да бъдат избити. Явно всичко е част от някаква по-далечна стратегия. Няма как да е другояче.
- Оора, Сарсагон - нареди той, - съберете отряди от най-бързите и най-хитрите. Искам да знам дали Доминионът е вече пред нашите врати. Ако е така, задръжте го на всяка цена. Пазете портала. Нито един ангел да не премине жив през него. - Вълчата му усмивка издаде насладата от мисълта за мъртвите ангели и Кару забеляза, че по лицата на някои от воините напрежението се разсея. Ето това вече му беше съвсем присъщо, колкото и странно да се беше държал досега: Вълка предвкусваше удоволствието от пролятата кръв на серафимите. - Щом сте сигурни, пратете вест. Сега вървете. - Заповяда и те се подчиниха.
Оора и Сарсагон подбраха своите воини с бързи решителни жестове, проправяйки си път през множеството. Баст, Кейта-Ейри, грифоните Вазра и Аштра, Лиливет, Хелгет, Емилион.
- Всички останали се връщайте обратно в двора на казбата. И бъдете готови за тръгване, ако новините са в наша полза. - Генералът помълча. - Или се пригответе за битка, ако не са. - И пак, само с намек за усмивка, успя да внуши, че би предпочел кървавата развръзка.
Добре свършена работа - в тревогите на Кару се провидя бледа надежда. Най-добре беше да се действа без отлагане, заповедите бяха дадени и изпълнени. Откликът на нарежданията беше незабавен и непоколебим. Командващият се обърна и тръгна нагоре по хълма. Ако Зири и занапред успееше да командва по същия безпрекословен начин, тогава дори и най-вироглавите отряди ще се надпреварват за неговото одобрение.