- Хрумна ми нещо по-добро - каза Кару. - Свикайте отново съвета. Още сега.
Имало едно време
едно момиче, отишло да разгледа менажерия с чудовища,
където всички експонати били мъртви.
ПРИШЕСТВИЕТО + 36 часа
33. Като извънземна инвазия
„Това трябва да се третира като извънземна инвазия.“
Думите на Морган продължаваха да преследват Близа и в самолета. От другата страна на прозореца цареше потайна доба - пелена от облаци, която тук-там се повдигаше, за да разкрие... тъмнина. Дали летяха над Атлантика? Ама че безумие - да не може да разбере дори това! Колко ли често се случва на хората да не знаят в коя част на света се намират?!
Близа потръпна и дръпна челото си от студеното стъкло на илюминатора. Навън нямаше нищо за гледане освен дрипави облаци и нощно небе. Ако това беше книга или филм, помисли си, тя непременно щеше да може да чете по звездите и щеше да се ориентира. Измислените персонажи винаги притежават всички необходими редки умения, за да се справят във всяка ситуация. Благодаря на бог, че това лято събра на едно място контрабандната лодка на чичо и моряка красавец, който ме научи да се ориентирам по звездите. Ха!
Близа не притежаваше никакви редки умения. Е, ако изключим дарбата да пищи като във филм на ужасите. Но сега ставаше въпрос за полезни умения. О, всъщност доста добре се справяше със скалпела. Когато навремето като студентка практикуваше в университетската лаборатория по анатомия, един неин колега се пошегува, че сигурно знае всички подходящи места, където може да наръга човек, и май беше прав, макар че това умение така и не й влезе в работа.
Излиза значи, че нейните специални умения включват изключително прецизно наръгване с остър предмет, докато в същото време пищи като във филм на ужасите. Ами това си е направо супергерой!
О, боже. Сигурно е от умората. Направи сметка, че от трийсет и шест часа не е мигвала -ако не се брои кратката дрямка в лабораторията, - а това не беше лесна работа. Тихото похъркване на проф. Чодри от другата страна на пътеката беше същинско изтезание. Какво ли е човек да може да заспи, без да се страхува?
Коя ли щеше да е без този кошмар? Коя ли е тя всъщност? Дали е онази „Елиза Джоунс“, която сама създаде от нищото, или вечно ще си остане другото аз, оформено от околните и смачкано пак от тях?
Хората с предопределение не трябва да си правят планове.
Ето такива мисли й се въртяха в главата, когато усети първото накланяне на самолета, готвещ се за спускане. Отново опря лице о студеното стъкло и забеляза, че мракът навън не е толкова непрогледен. Руменината на зората вече избиваше по очертанията на света и... Елиза свъси вежди. Прилепи се още по-плътно към илюминатора, извивайки врат, за да може да види по-добре. Никога не беше посещавала Италия, но със сигурност можеше да прецени, че това тук не е тя.
В Италия няма... пустиня, нали така?
Хвърли бегъл поглед към агентите, седнали през няколко реда седалки назад, но не успя да отгатне нищо по лицата им.
Раздрусан от турбуленцията, проф. Чодри най-накрая се събуди и се обърна към Елиза.
- Пристигнахме ли? - попита, разкършвайки рамене.
- Все някъде пристигнахме - отвърна Елиза и той се надвеси да надникне през илюминатора откъм своята страна.
Дълго взиране, повдигане на вежди и пак се отпусна на седалката си.
- Хъм! - измърмори само; това в груб превод от езика на проф. Чодри звучеше приблизително така: Наистина много странно.
Елиза имаше чувството, че гръдният й кош се стяга около сърцето. Къде са ни отвели?
Докато колелата на самолета докоснат пустата отсечка от пистата в пустинята, слънцето вече беше осветило планинска верига и разбулило земя с пепелен цвят. Единствената постройка, която служеше за терминал, беше ниска, квадратна и, изглежда, беше придобила цвета на същата тази пепел.
„Средният изток?“, зачуди се Елиза. Или пък Татуин^? Надписът, изрисуван на ръка, беше нечетлив и с екзотично закръглени букви. Най-вероятно арабски. Това изключваше Татуин.
Едно - очевидно официално - лице във военна униформа стоеше край пистата. Единият от агентите се представи и му подаде някакви документи. В сянката на землистата постройка други двама мъже се бяха подпрели на голям джип. Единият беше агент в реквизитния тъмен костюм; другият беше тъмнокож, облечен в роба и с навито около главата дълго парче плат в искрящо синьо.