- Туарег - отбеляза проф. Чодри. - Сините хора на Сахара.
Сахара? Елиза се огледа с нови очи. Африка.
Агентите не обелиха и дума, просто ги поведоха към автомобила.
Пътуването беше дълго и необичайно: съвършено безлични участъци от магистралата, накъсани от руините на удивителни градове и само някой простор с пране или струйка дим подсказваха, че те са все още обитаеми. Подминаха дечурлига, яхнали камили, орляк жени с покрити глави и парцаливи дълги рокли, обагрени в десетки избелели от слънцето цветове. На една също толкова безлична отсечка от пътя джипът се отклони и заподскача нагоре по неравния склон на някакъв хълм, оставяйки тук-там дълга прашна следа по сипея. Кокалчетата на Елиза побеляха от стискането на дръжката над вратата, а всичките догадки около ангелите останаха далече назад, в самолета.
Това тук беше нещо съвсем друго - тя внезапно го проумя с онова проникновено и дълбоко ненаучно познание, което си мислеше, че е оставила далеч назад в миналото. Обзе я мрачно предчувствие, изскочило от гардероба на паметта, от детството, когато с детинска наивност вярваше в онова, в което я бяха научили да вярва: че злото е реално и дебне; че дяволът се крие в сенките на тисовия плет, очаквайки момента, в който да поиска душата ти.
Никакъв дявол няма, каза си тя ядосано. Но каквото и да си беше втълпявала през годините, откакто напусна дома си, в светлината на последните събития вече беше трудно да му повярва.
Зверовете идват за вас.
- Вижте! - посочи й проф. Чодри.
Горе на хълма, ясно очертана на фона на далечните планини, се виждаше крепост от червеникав кирпич. Колкото повече наближаваха - камънакът силно хрущеше под гумите, -толкова по-отчетливо се открояваха автомобилите, скупчени под стените й: джипове и тежки военно-транспортни камиони. И хеликоптер по-встрани, с угасен двигател. Патрулираха войници в камуфлажни униформи с пепелявия цвят на пустинята, имаше и... Тя затаи дъх и се обърна към проф. Чодри. Той също ги беше видял.
Спускаха се напряко от крепостта: фигури в бели защитни комбинезони.
Протоколна процедура при извънземна инвазия, помисли си Елиза. Дявол да го вземе!
Един от агентите се обади по телефона и когато техният джип спря край останалите автомобили, там вече чакаше да ги посрещне мъж с големи черни мустаци. Носеше цивилно облекло, говореше с акцент и имаше вид на човек с власт.
- Добре дошли в Кралство Мароко, професоре. Аз съм проф. Юсеф Амхали.
Двамата се ръкуваха. Елиза беше удостоена само с кимване.
- Проф. Амхали... - започна проф. Чодри.
- Моля, наричайте ме Юсеф.
- Юсеф. Можете ли да ни кажете защо сме тук?
- Със сигурност, професоре. Вие сте тук, защото аз ви повиках. Тук имаме... ситуация, която надхвърля моята компетентност.
- А каква е вашата специалност? - попита проф. Чодри.
- Аз съм съдебен антрополог - отвърна той.
- И що за ситуация е това? - намеси се Близа, твърде прибързано, прекалено високо.
Проф. Амхали - Юсеф - повдигна вежди и млъкна, оглеждайки я от глава до пети. Дали не
трябваше да си остане мълчаливият асистент, покорната женска? Сигурно беше доловил страха в гласа й, или тя просто зададе тъп въпрос от гледна точка на неговата компетентност. Близа беше съвсем наясно каква точно е работата на съдебните антрополози и какво може да е довело всички тях на това място.
Когато той вирна глава, съвсем леко, и подуши въздуха, бърчейки нос от отвращение, Близа също го усети: наситена воня. На разложение.
- Ситуация, мис, която в горещ ден мирише още по-зле - отвърна той.
Трупове.
- Ситуация - продължи проф. Юсеф Амхали, - която може да ни докара до война.
Близа схвана, или поне така си мислеше. Ставаше дума за масов гроб. Но тя все така не проумяваше защо те са тук. Проф. Чодри зададе гласно нейния въпрос.
- В такъв случай точно вие сте специалистът - заключи той. - Защо съм ви нужен аз?
- Няма специалисти за това тук - отвърна проф. Амхали. После замълча. Усмивката му беше едновременно измъчена и оживена, но зад нея Близа долови страх, който раздуха и нейните страхове. Какво става тук?
- Моля! - Той им даде път да вървят пред него. - Ще е по-лесно вие сами да ги видите. Ямата е насам.
34. Нещо известно и погребано
Докато в продължение на повече от двайсет минути се занимаваха с бумащина и подписваха поредица от клетвени декларации за строга поверителност, тревогата на Е лиза нарастваше с всяка следваща страница. Още четвърт час, прекаран в защитен комбинезон - това допълнително разпали тревогите й - и ето че най-накрая се включиха в парада на насекомоподобните бели фигури по пътеката.