Проф. Амхали поспря на билото на склона. Гласът му излизаше изтънял, филтриран през апарата за дишане.
- Преди да ви отведа по-нататък - каза, - длъжен съм да напомня, че онова, което ще видите, е класифицирана информация и е крайно опасно. Секретността е от първостепенно значение. Светът не е готов да види това, а ние определено не сме готови да му го покажем. Разбирате ли?
Елиза кимна. В костюма беше лишена от периферно зрение и трябваше да се обърне, за да се увери, че и проф. Чодри кимва. Още няколко бели фигури идваха на група след тях и тя изведнъж си даде сметка, че нямат никакви отличителни белези. Само за миг да отклони поглед и вече няма да знае кой точно е проф. Чодри. Имаше чувството, че е попаднала в някакво чистилище. Всичко изглеждаше крайно сюрреалистично и стана още по-невероятно, когато пред погледа им се появи забранената зона. На хълма под казбата с въже беше отцепен периметър, в който бяха вдигнати няколко отровножълти шатри от защитен материал. Жужаха огромни кубовидни генератори, а кабелите, плъзнали като змии, ги свързваха с палатките като пъпна връв. Наоколо се суетяха хора от персонала, които отдалече приличаха на ларви в покриващи ги от глава до пети бели полиетиленови комбинезони.
Малко по-нататък патрулираха войници. В небето кръжаха още хеликоптери.
Слънцето прежуряше немилостиво и Елиза имаше чувството, че въздухът влиза в маската като през тънка сламка. Тромаво и сковано заради неудобния костюм, тя взе да се спуска надолу по хълма. Страхът, също като нейната сянка, се просна отпред в краката й н започна да расте.
Какво е това в ямата ? Какво има в шатрите ?
Проф. Амхали ги отведе до най-близката палатка и отново спря.
- „Зверовете идват за вас“ - цитира той. - Това каза ангелът.
В продължение на няколко секунди на Елиза й се струваше, че цялата е едно разтуптяно сърце, затворено в полиетилен. Зверове. О, боже, тук?!
- Оказва се обаче, че те са вече сред нас.
Сред нас, сред нас.
И със замаха на шоумен той отметна входното покривало на шатрата, за да открие...
... зверовете.
Думата зверове, постепенно осъзна Елиза, в случая обхващаше изключително широк спектър от същества. Животни, чудовища, дяволи, даже неназовани изчадия от кошмарите -толкова страховити, че с вида си можеха да спрат сърцето на някое малко момиче. И това не беше всичко. Съвсем не.
Това обаче не бяха нейните чудовища и тъй като сърцето й продължи да поддържа нещо подобно на нормален ритъм, тя лека-полека се съвзе. Естествено, че не бяха нейните чудовища. Какво си беше помислила? Или пък не беше си помислила. Нейните чудовища съществуваха в безкрайните селения на сънищата, където действаха съвсем различни закони.
Ти на това ли му викаш зверове, Юсеф, можеше да попита тя и да се разсмее, останала без
дъх от облекчение. Значи нищо не знаеш за зверовете!
Тя обаче не се разсмя.
- Сфинксове - прощушна.
- Моля? - недочу проф. Амхали.
- Приличат на сфинксове - поясни тя, повишавайки глас, но без да откъсва очи от тях. Страхът й се беше разсеял. Нещо сякаш го отнесе и сега изпитваше само захлас. - От митологията.
Жени-котки. Две на брой, съвършено еднакви. Пантери с човешки глави. Близа пристъпи навътре и веднага с благодарност усети как жегата намаля. Шатрата се охлаждаше от шумен климатик, а сфинксовете лежаха върху метални маси, положени върху бидони със сух лед. Косматите им котешки тела бяха кадифеночерни, а крилете - крил е - имаха тъмен цвят и бяха покрити с пера.
Гърлата зееха прерязани, а гърдите бяха потъмнели от засъхналата кръв.
Проф. Чодри мина покрай Близа и свали шлема на защитния си комбинезон.
- Професоре - веднага се обади проф. Амхали, - налага се да възразя.
Но проф. Чодри явно не го чу и пристъпи към по-близкия от сфинксовете. Главата му над комбинезона изглеждаше малка и сякаш лишена от тяло, а изражението се колебаеше на ръба на скептицизма.
Близа също свали шлема и вонята тутакси я блъсна в носа - много по-директна и осезаема от зловонието, което се носеше по склона, затова пък сега виждаше създанията много по-ясно. Застана редом с проф. Чодри край тялото. Придружителят им видимо се безпокоеше и сърдито мърмореше нещо за риск и правила, но не беше никак трудно да го пренебрегнат, като се има предвид какво лежеше пред тях.