Какво я беше събудило тогава, щом не е кошмарът? Сигурно кучетата? Не. Имаше нещо...
Не онзи сън, а някакъв сън, нещо, което танцуваше около будното й съзнание също като сенки, преди да ги помете лъчът на джобно фенерче. Лежеше без да помръдва и за миг си помисли, че ще успее да го улови, ако се напъне. Съзнанието й все още пристъпваше на пръсти по границата на будно стта в онова състояние на полубудност, което преде нишки между съня и реалността - за миг се почувства като малко момиче, излязло на чардака да посрещне смело непрогледния мрак с мъждукащ светлик.
Което си беше наистина, ама наистина тъпа работа, затова седна в леглото и разтърси глава. Отърси се от всичко. Къш, сънища. Не ви ща тук. Има едни шишове, които се слагат по външните первази на прозорците, за да не могат гълъбите да кацат по тях; точно от такива шишове имаше нужда, за да прогони сънищата от съзнанието си. Шишове за предпазване на психиката. Чудничко.
Но тъй като нямаше шишове за предпазване на психиката, явно не трябваше да заспива отново. Пък и без това се съмняваше, че би успяла. Тия четири часа покой трябва да са достатъчни, за да отложат поне за известно време смъртта от недоспиване. Тя провеси крака от леглото и стана. Лаптопът беше край нея. Преди да заспи беше свалила първата група снимки и ги криптира, за да ги препрати в тайното си имейл хранилище, после ги изтри от паметта на фотоапарата.
Предишния следобед двамата с проф. Чодри бяха започнали да събират тъканни проби от телата и гцяха да се върнат на сутринта, за да продължат работата си. Очакваше всичко това да им отнеме два дни. Заради странното устройство на телата се налагаше да вземат проба от всяка отделна част. Тъкан, козина, перушина, люспи, нокти. Останалата работа гцяха да свършат в лабораторията, където това краткотрайно пребиваване в пустинята ще им се струва като сън. Така мимолетен, толкова необикновен.
Какво ли ще им разкрият тези находки? Дори не беше способна да си изгради някаква предварителна хипотеза. Дали телата са изградени от различна ДНК? От една страна пантера, от друга - бухал, а по средата човек? Или пък тяхната ДНК ще се окаже съвместима, обозначавайки единствено индивидуалните особености, така както генетичният код на всяко едно човешко същество определя неговата уникалност, като да речем очна ябълка или нокът, както и всяка друга част от тялото?
А може би... ще открият нещо невиждано досега, нещо чуждоземно, различно от всичко познато на този свят? През тялото й премина тръпка. Това беше нещо толкова голямо, че дори не знаеше къде точно в главата си да го складира. Ако й беше позволено да говори за него, ако сега можеше да звънне на Тадж или на Катрин - стига тя да се намира близо до телефон в момента, -какво ли щеше да им каже?
Стана от леглото и отиде при прозореца да надзърне навън. Той обаче беше обърнат към затворен вътрешен двор и нямаше нищо забележително за гледане, затова намъкна джинсите и обувките и се прокрадна навън в коридора.
Предпазливостта й се оказа излишна. Ако се намираше в огромен и безличен мегахотел, би се почувствала напълно анонимна и щеше да тръгне безгрижно накъдето й видят очите. Това обаче не беше огромен и безличен мегахотел. Това беше казба. Не онази казба, а казба-превърната-в-хотел, недалеч от мястото на събитието. Така де, всъщност на два часа път с кола, но сред този пейзаж това изглеждаше нищо работа. Продължиш ли нататък по магистралата, стигаш пустинята Сахара, чиято площ беше равна на целите Съединени американски щати. Ето защо два часа път с кола спокойно можеха да се смятат за „недалече“.
Казбата се казваше Тамнугалт и макар на портата да я посрещнаха намусени дечурлига, които сечаха въздуха със заострени пръчки, на нея всъщност й хареса. Това беше един от многото кирпичени градове, разположен в сърцето на палмов оазис; по-голямата му част представляваше необитаеми руини и само центърът беше реставриран, но в него нямаше нищо величаво. Пак имаше вид на изваян от кал - макар изваяна с въображение кал, - но стаите бяха доста удобни, с много високи тавани, с масивни греди и застлани с вълнени черги подове, а терасата на покрива гледаше над раз люлените върхове на палмите. Предишната вечер, докато двамата с проф. Чодри вечеряха на нея, Е лиза видя толкова звезди, колкото не беше виждала през целия си живот.
Виждала съм повече звезди от което ида е друго живо същество.