Прости, царице.
Това мислено послание дойде от почтително разстояние - почти същото, на което се намираше той физически; лишено от аромат и възбуда, както си беше редно. Въпреки това усети мимолетното му покаяние, едва раздиплено. Карнасиал също като нея не владееше теле сте до съвършенство - щеше да мине доста време, преди някой от двамата да може да се похвали, че е овладял майсторството; и двамата бяха прекалено млади - но имаше заложби. Скараб не случайно го беше избрала за своя почетна стража - не заради пръстите му на свирач на лютия, които се учеха да свирят на тялото й с такава жар през пролетта, нпто заради дълбокия му камбанен смях, нито заради неговата ненаситност, която разбираше нейната и й откликваше във всичко за разлика от мислените послания.
Карнасиал беше умел маг, както и всички останали от нейната стража, но нито един от тях -нито един - не излъчваше такава сурова мощ като серафима, който сега стоеше пред нея. Погледът й се плъзна по голия му гръб и тя изпита внезапна почуда. Това беше гръб на воин, мускулест и издълбан от белези, а на една издатина в скалата вдясно от него беше провесена двойка кръстосани мечове. Той наистина беше воин! Знаеше го още от Астре, където народът говореше за него с разяждащ страх, но не можа да повярва, докато не се убеди лично. Нещо не беше както трябва. Маговете не използват стомана; нямат нужда от нея. Когато някой маг убива, кръв не се лее. Когато тя убие него, за което и беше дошла, той просто щеше... да престане да живее.
Животът е единствената нишка, която държи душата привързана към тялото, и разбереш ли веднъж как да я намериш, от там нататък е вече лесно да я скъсаш като стрък цвете.
Е, направи го тогава, каза си и посегна към неговата нишка, усещайки зад себе си присъствието на Карнасиал, който чакаше. „Вие ли ще го направите, или аз да го сторя?“, беше попитал и това я подразни. Той се съмняваше, че ще успее, защото никога не го е правила досега. По време на обучението беше докосвала различни нишки на живота и ги беше оставяла да пеят между пръстите й - пръстите на нейната анима, нейното нетленно аз. Все едно да опреш острие в гърлото на спаринг партньора по време на тренировка. Аз печеля, ти умираш, дано имаш късмет следващия път. Но никога досега не беше прекъсвала нишката и когато го направи, щеше да усети разликата между това да опреш острие о гърлото на противника и да му отвориш гърлото.
Много съществена разлика.
И тя можеше да го направи. За да се докаже пред Карнасиал, беше намислила да извърши ез ваш, чисто изпълнен смъртоносен удар. Само миг и всичко ще приключи. Нито щеше да усети нишката на непознатия, нито да се бави, за да разчете нещо в нея; просто щеше да я разсече със своята анима и той ще е мъртъв без дори да е видяла лицето му или да се е докоснала до живота му.
Тогава се сети за йорая и сякаш някакъв порив на дързост и безразсъдство мина през нея.
Това беше само легенда. Най-вероятно. През Първата епоха от историята на нейния народ, която била много, много по-дълга от сегашната Втора епоха и приключила така жестоко, стелианите били съвсем различни от това, което бяха сега. Заобиколени от могъщи противници, те живеели в непрекъсната война и затова почти цялата им магическа сила била съсредоточена във военните изкуства. Носеха се предания за мистичната йорая, арфа, чиито струни били жизнените нишки на убитите врагове. Това било оръжието на анима и не съществувало в материалния свят; не можело да бъде открито като някаква реликва или да се предава по наследство. Всеки маг сътворявал своя собствена йорая и тя умирала заедно с него. Разправяха, че това било извор на най-могъщата, но и най-тъмната сила, постижима единствено чрез убийства в невиждан мащаб, а свиренето на нея можело да доведе създателя й по-скоро до
безумство, отколкото да го направи по-всесилен.
Като малко момиче Скараб обичаше да шокира бавачките - девици, фантазирайки за своя собствена йорая. „Ти ще си първата ми струна“, зло каза веднъж на една ая, която беше дръзнала да я изкъпе против волята й.
Същите думи и сега нахлуха в главата и. Ти ще си първата ми струна, обърна се мислено към набраздения с белези мускулест гръб на непознатия маг отпред. После насочи своята анима, за да извърши екзекуцията, и тогава я окъпа ужас, защото наистина го помисли, макар и само за миг.