Той, разбира се, обвини бургията, оттам хората, които я бяха изработили и оттам всички хора, след което се разбесня из къщата си, за щастие в собствените си владения.
Ала когато на следващия ден отиде пак, той откри, че на Дърво Б имаше дупка точно на мястото, съответстващо на нареза на Дърво А.
Той застана с пръсти върху необяснимата дупка и дълго време дейният му мозък беше напълно спрял да работи. После той внимателно извади ножа си и издълба кръст в Дърво А, а на същото място в Дърво Б — триъгълник. Издълба ги дълбоки и ясни и отново се прибра, за да чете още от неразбираемите си книги за клетъчната структура.
Когато се върна в гората, и на двете дървета имаше кръстове.
Той направи още много опити. Дълбаеше различни фигури във всяко дърво. Боядисваше ги с цветни петънца.
Той откри, че външни пластове, като боя и заковани парчета дърво, оставаха непроменени. Всичко обаче, свързано със структурата на дървото — издълбаване, драскотина, отрязване или дупка — се повтаряше от Дърво А на Дърво Б.
Дърво А беше оригиналът. Дърво Б беше нещо като… копие.
След две години работа по Дърво Б Пиер Монетър откри, с помощта на електронен микроскоп, че, даже без да се взима предвид функцията на точно копиране, Дърво Б беше различно. В ядрото на всяка клетка на Дърво Б имаше по една единствена гигантска молекула, сходна с въглеводородните ензими, която можеше да видоизменя елементите. Три клетки, отделени от кора или листна тъкан, след един час се заменяха с три нови. Изтощен, необикновеният ензим след това си „почиваше“ час-два и бавно започваше да се възстановява — всеки атом от съответния атом от заобикалящата го тъкан.
Даже в най-простия си вариант контролът на възстановяването на засегната тъкан е деликатна работа. Всеки биолог би могъл да опише съвсем ясно какво става, когато клетките започват да се възобновяват — какви метаболични фактори са налице, каква обмяна на кислород настъпва, колко бързо, с каква големина и с какво предназначение се развиват новите клетки. Те обаче не могат да ви кажат защо. Не могат да обяснят какво дава сигнала „Старт!“ на една полу-разрушена клетка, нито какво казва „стоп.“ Те знаят, че ракът се дължи на неправилно действие на този контролен механизъм, но не казват какво представлява този механизъм. Всичко това е вярно за нормалната тъкан.
Какво обаче, когато става въпрос за Дърво Б на Пиер Монетър? То никога не се възстановяваше нормално, а винаги копираше Дърво А. Издълбайте резка на някой клон от Дърво А. Отчупете съответстващия клон от Дърво Б и го занесете у дома си. За дванайсет до четиринайсет часа този клон ще свърши тежката работа да се видоизмени така, че да има издълбана резка. После ще спре „дейността“ си и ще си остане най-обикновено парче дърво. Тогава се върнете при Дърво Б и ще откриете нов, възстановен клон, и то с идеално издълбана резка в него.
Тук дори и опитът и професионалната ерудиция на Пиер Монетър не можеха да намерят изход от задънената улица. Клетъчната регенерация е една загадка. Клетъчното дублиране е крачка отвъд една неразгадаема енигма. И все пак някъде, по някакъв начин това невероятно дублиране се контролираше и Монетър с настървение се захвана да открие как става това. Той бе дивак, който е чул радио и търси източника на сигнала. Беше куче, което чува стопанина си да крещи от мъка, понеже едно момиче му е написало в писмо, че не го обича. Той виждаше резултата се опитваше да открие причината — без подходящи средства и без способността да я проумее, даже и да му я поднесяха на тепсия.
Един пожар направи това вместо него.
Неколцината, които го познаваха по физиономия — никой не го познаваше по друг начин — се изумиха, че той се присъедини към доброволците-пожарникари онази есен, когато хълмовете бяха забулени в пушека от пламъците, които вятърът, подобно на ездач с камшик, пришпорваше във всички посоки. Години наред след това се разправяше легендата за слабичкия мъж, който се борил с пожара така, все едно с това щял да избави душата си от ада. Разказваха как са пресекли новия фронт на пожара и как слабичкият мъж заплашил горския стражар, че ще го убие, ако не премести ограничителната линия на пожара със стотина метра по на север, откъдето е била планирана. Слабичкият мъж влезе в историята с битката си с насрещния огън, поливайки го със собствената си пот, за да го задържи настрана от един определен участък от гората. А когато пожарът се приближи до границата на насрещния огън и мъжете се разпръснаха и побягнаха, слабичкият мъж не хукна заедно с тях, а остана, приклекнал в димящия мъх между два млади дъба, с брадва и лопата в окървавените си ръце и огън в очите, по-горещ от всеки пламък, някога докосвал дърво. Те видяха всичко това…