Техните четиресет камиона обикаляха из Скалистите планини и се движеха като керван по Пенсилвания Търнпайк, нахлуваха с оглушителен рев в Отава Феърграундс и се смесваха с тълпите във Форт Уърт Експъзишън. Веднъж, когато беше на десет години, Хорти помогна на гигантката Бетс да роди детето си на бял свят и това не му направи особено впечатление, тъй като си беше част от непредсказуемото и неочакваното, с което беше изпълнен живота на всеки панаирджия. Друг път един глупчо, едно щастливо, безмозъчно джудже, което седеше в дъното на сцената в шоуто на уродите, (Б.пр.: Странична атракция на панаир, увеселителен парк и пр., в която се излагат на показ ненормално развити хора — джуджета, гиганти, уроди и т.н.) умря в ръцете на Хорти, след като бе пил луга. Белегът, който оставиха в паметта на Хорти онази всяваща ужас кърваво-червена уста и разширените от болка и недоумение очи — този белег беше част от Дечко, който беше Хорти, който беше част от света.
Второто нещо беше Зена, която беше неговите ръце, неговите очи, неговия мозък, докато той свикне с новото положение, докато се научи да се държи абсолютно естествено като джудже-момиче. Зена бе тази, която го бе направила част от света и неговото измъчено его се вкопчи в този подарък. Тя му четеше — десетки книги, десетки видове книги — с нейния плътен, изразителен глас, който съвсем естествено играеше ролите на всички герои в разказа. Тя го въведе в музиката с китарата си и грамофонните си плочи. Нищо от това, което научи, не го промени, но и нищо научено не се забравяше. Тъй като Дечко имаше еидетична (Б.пр.: Отнасяща се до умствени представи, които са необикновено ярки и почти фотографически точни.) памет.
Хавана казваше, че е язък за осакатената му ръка. В номера си Зена и Дечко носеха черни ръкавици, което изглеждаше малко странно, а освен това щеше да бъде чудесно, ако и двамата свиреха на китара. Разбира се, за това и дума не можеше да става. Понякога вечер Хавана споделяше с Бъни опасенията си, че Зена съвсем ще си съсипе пръстите, ако свири по цял ден на сцената и по цяла нощ за забавление на Хорти — тъй като звънът на китарата се чуваше дълго след като отиваха да спят. Бъни сънено отговаряше, че Зена знае какво прави — което, разбира се, беше абсолютната истина.
Тя знаеше какво върши, когато направи така, че да изхвърлят Хъди от панаира. Известно време после се чувстваше много зле. Беше нарушила правилата на панаира, за да го направи, а тя ги спазваше много ревностно. Не беше лесно, най-вече защото Хъди не беше сторил нищо лошо. Той беше общ работник, имаше широк гръб и голяма, чувствителна уста. Боготвореше Зена и с радост включи и Дечко в мълчаливото си обожание. Носеше им бисквити и евтини малки захарни пръчки от градовете и клечеше скрит в подножието на тяхната сценична платформа, за да ги слуша унесено, докато репетираха.
Когато го уволниха, той дойде до фургона, за да се сбогува. Беше се избръснал, а фабричният му костюм не му беше съвсем по мярка. Той застана на стъпалото, на което се мъдреше измачкан сламен „свирач“, и започна усилено да размишлява над някакви недоизмислени думи, които не можеше да се насили да изрече. Накрая каза:
— Уволниха ме.
Зена го погали по лицто.
— Човекоядецът… обясни ли ти защо?
Хъди поклати глава.
— Просто ме извика вътре и ми плати за работата ми. Нищо не съм сторил, Зен. Аз… аз въпреки това не му казах нищо. Както изглеждаше, като че ли искаше да ме убие. Аз… ще ми се просто… — Той премигна, остави куфара си на земята и избърса очи с ръкава си. — Ето — каза той. Бръкна във вътрешния си джоб, бутна един малък пакет в ръцете на Зена, обърна се и избяга.
Хорти, който седеше на леглото си и слушаше с широко отворени очи, каза:
— Ау… Зен, какво е направил? Той е толкова свестен човек!
Зена затвори вратата и погледна пакета. Беше увит в златиста луксозна хартия и имаше червена панделка, завързана на стегната четворна фльонга. Големите ръце на Хъди сигурно се бяха занимавали цял час с него. Зена свали панделката. Вътре имаше кърпичка от шифон, безвкусна и евтина, точно лъскавия подарък, който Хъди би избрал след няколкочасово старателно търсене.
Хорти изведнъж осъзна, че Зена плаче.
— Какво има?
Тя седна до него и взе ръцете му в своите.
— Аз отидох и казах на Човекоядеца, че Хъди ме… ми досажда. Това е причината да го уволнят.
— Но… Хъди никога не ти е правил нищо! Нищо лошо.
— Знам — прошепна Зена. — Ох, знам. Излъгах. Хъди трябваше да се махне — незабавно.
Хорти се опули срещу нея.
— Това не го разбирам, Зен.
— Ще ти обясня — внимателно каза тя. — Болезнено е, Хорти, но така може би ще предотвратим нещо друго, което би било много по-болезнено. Ти вчера си говореше с Хъди, помниш ли?