Той извади един надписан кристал от дълбокото чекмедже. Взе сребърната си запалка от бюрото, запали я и прекара жълтия пламък през кристала.
Реакцията беше слаб, агонизиращ писък в мрака.
— Моля те, недей — каза Зена.
Той прониза с поглед изпитото и лице.
— Това е Мопет — каза той. — Да не би сега пък да си се влюбила в една двукрака котка, Зена?
— Не беше нужно да я нараняваш.
— Нужно ли? — Пламъкът отново облиза кристала и отново писъкът долетя до тях откъм шатрата на животните. — Трябваше да развия мисълта си. — Той щракна и затвори запалката и Зена видимо си отдъхна. Монетър остави запалката и кристала на бюрото и продължи спокойно:
— Доказателство. Оня глупак с неговия звездна шоколадова торта можех да го доведа тук, в този фургон, и да му демонстрирам това, което току-що показах на теб, и той щеше да ми каже, че котката има стомашни болки. Можех да му покажа електронна фотомикрография на гигантска молекула в червените кръвни телца на тази котка, която на практика видоизменя елементите — и той щеше да ме обвини, че съм фалшифицирал снимките. През цялата си история човечеството е било прокълнато заради настойчивото си схващане, че вярно е онова, което е вече познато, а всичко, което се различава от него, е погрешно. Аз съвсем чистосърдечно прибавям своето проклятие към това на историята. Зена…
— Да, Човекоядецо. — Внезапната смяна на тона му я изплаши — така и не беше успяла да свикне с това.
— Сложните организми — бозайниците, птиците, растенията — тях кристалите ги копират само ако пожелаят — или ако ги изтормозя почти до смърт. Някои неща обаче са лесни за изпълнение.
Той се изправи и дръпна завесите пред рафтовете зад и над него. Свали долу една поставка с цяла редица стъкленици върху нея. Като я остави под светлината на лампата, той нежно докосна капаците на стъклениците.
— Микроорганизми — каза той с умиление. — Прости и безвредни, засега. В този има бацили, а тук — спирили. (Б.пр.: Вид бактерии с форма на спираловидна нишка и с камшиче.) Коки-те (Б.пр.: Бактерия със сферична форма.) се развиват бавно, но и те ще станат. Ще засадя сап (Б.пр.: Заразно, хронично/акутно заболяване у коне, мулета и т.н., при което се появяват треска, подути лимфни възли, гнойни мехури по кожата, възпаление на носната лигавица и др.; причинява се от бактерии /Pseudomonas mallei/ и се предава на някои други животни и на хора.), Зена, ако пожелая, или пък чума. (Б.пр.: Причинява се от вид бактерии /Yersinia pestis/ и се предава чрез бълхи от заразени плъхове; предизвиква подуване на лимфните възли, треска, немощ и делириум.) Ще предизвиквам малки епидемийки из цялата страна, или пък ще изтребвам цели градове. Всичко, което ми е нужно, за да съм съвсем сигурен в това, е човека-посредник — онзи сбъднат сън на кристалите, който може да ме научи на тяхното мислене. Ще открия този посредник, Зен, или ще го създам. И когато това стане, аз ще правя каквото си поискам с хората, в моето време и по моя начин.
Тя вдигна очи към мрачната му физиономия и не каза нищо.
— Защо идваш тук и ме слушаш, Зена?
— Защото ти ме викаш. Защото ще ме нараниш, ако не дойда — открито му каза тя. После го попита:
— А ти защо ми говориш?
Той неочаквано се разсмя.
— Никога преди не си ме питала за това, през всичките тези години. Зена, мислите са закодирани, без измерения… безформени, нематериални и хаотични импулси — до момента, в който ги предадеш на някого. Тогава те придобиват форма и се превръщат в идеи, които можеш да сложиш на масата и да изследваш. Не знаеш какво мислиш, докато не го кажеш на някого. Това е причината да говоря с теб. Това е твоето предназначение. Не си изпи виното.
— Съжалявам. — Тя послушно го изпи, като го гледаше с широко отворени очи над ръба на чашата, прекалено голяма, за да е нейната чаша.
След това той я отпрати.
Сезоните се сменяха и настъпиха други промени. Зена вече съвсем рядко четеше на глас. Тя мълчаливо слушаше музика, свиреше на китарата си, или се занимаваше с костюми и реплики, докато Хорти се изтягаше на леглото си, подпрял с една ръка брадичката си, като с другата разлистваше страници. Очите му правеха може би по около четири движения за всяка от страниците, които шумоляха в монотонен ритъм при всяко обръщане. Зена избираше книгите, а те вече почти всичките далеч надвишаваха нейната компетенция. Хорти поглъщаше книгите и знанието, съдържащо се в тях, вдишваше го, складираше го, трупаше го. Понякога тя го поглеждаше с искрено удивление, изумена, че той е Хорти… че той е Дечко, едно момиченце, което след няколко минути ще се качи на сцената и ще пее „фалцетен джаз“ заедно с нея. Той беше Дечко, който се кикотеше на грубите шеги на Каджун Джак в готварската шатра и помагаше на Лорелай да си сменя многобройните ездачески костюми. И все пак, както се кикотеше, или бъбреше за сутиени и пайети, Дечко беше Хорти, който обичаше да вземе някой любовен роман с бюст на корицата и да се потопи в сложната материя, скрита в него — текстове, замаскирани с фалшиви корици — учебници по микробиология, генетика, тумори, диететика, морфология, ендокринология. Той никога не обсъждаше това, което е чел, и очевидно никога не го оценяваше. Той просто го складираше — всяка страница, всяка диаграма, всяка думичка от всяка книга, която тя му донесеше. Той помагаше на Зена да им сложи фалшивите корици, а после и тайно да се отърве от тях, след като ги прочетеше — той никога нямаше нужда от тях за справки; и никога, нито веднъж не я попита с каква цел той прави всичко това.