— Защо всъщност го направи? Никога не съм знаел.
— За да те държа далеч от Човекоядеца.
— Далеч от… но ти ме заведе право в бърлогата му!
— Последното място на света, където би се сетил да те търси.
— Казваш, че той още тогава ме е търсил.
— Той те издирва още откакто си бил на една годинка. И ще те намери. Той ще те намери, Хорти.
— Надявам се — изскърца със зъби Хорти. На вратата се позвъни.
Двамата замръзнаха на местата си. Позвъни се отново.
— Аз ще отида — каза Зена и тръгна да става.
— Как ли пък не — грубо се намеси Хорти. — Сядай си на мястото.
— Това е Човекоядецът — изхленчи тя и седна.
Хорти застана така, че да може да гледа към вратата през хола. Докато я изучаваше с поглед, той каза:
— Не е. Това е… това е… абе, какво знаеш ти! Това е седмица за приятелски посещения!
Той отиде и отвори вратата.
— Бъни!
— Ка… Извинете м… тук ли е… — Бъни не се беше променила особено. Беше леко понапълняла и може би малко по-плаха.
— О, Бъни… — Зена спонтанно се втурна към вратата, но се препъна в края на хавлията си. Хорти я хвана точно преди да падне. Момичетата се прегърнаха, обезумели от радост. Звучният, разтоварващ смях на Хорти се смесваше с трогателните им викове, изразяващи обичта им една към друга.
— Но миличка, как успя да намериш…
— Толкова е хубаво, че…
— Мислех, че си…
— Кукло такава! Не съм си и представяла, че ще…
— Стига! — изрева Хорти. — Бъни, влизай и ела да закусиш.
Тя се стресна и го погледна ококорено с албиноските си очи. Той тихо я попита:
— Как е Хавана?
Без да отмества поглед от лицето му, Бъни се долепи до Зена и се вкопчи в нея.
— Той познава ли Хавана?
— Миличката ми — каза Зена, — та това е Хорти!
Бъни хвърли на Зена уплашен, заешки поглед, надигна се на пръсти да погледне зад Хорти и после изведнъж осъзна какво точно бе казала Зена.
— Това? — посочи тя. — Той? — тя се облещи. — Той е… също и Дечко, така ли?
Хорти се ухили.
— Точно така.
— Той е пораснал — наивно отбеляза Бъни. Зена и Хорти избухнаха в луд смях и Бъни — точно както и Хорти преди толкова години — остана да зяпа ту него, ту Зена, но усети, че те се смеят не на нея, а заедно с нея, и скоро характерният и звънлив кикот се включи в общата врява. Хорти отиде в кухнята и извика през смях:
— Още го пиеш с кондензирано мляко и половин лъжичка захар, нали, Бъни?
Бъни се разплака от щастие на рамото на Зена и промълви през сълзи:
— Това е Дечко, той е, той е…
Хорти постави чашата с горещо кафе на малката масичка и се настани до момичетата.
— Бъни, как успя да ме откриеш след толкова време?
— Не открих теб. Открих Зен. Зен, Хавана може би ще умре.
— Аз… спомням си — прошепна Зен. — Сигурна ли си?
— Човекоядецът направи, каквото можа. Дори повика друг доктор.
— Нима? Откога е започнал да харесва докторите?
Бъни отпи от кафето си.
— Нямаш представа как се е променил, Зен. Аз самата не можах да повярвам, когато направи това. Имам предвид, когато извика лекар. Ти знаеш за м-мен и Хавана. Знаеш какво ми е заради това, което му стори Човекоядеца. Но… той все едно се е появил от някаква мъгла, в която е живял години наред. Наистина се е променил, Зен, и иска да се върнеш при него. Страшно съжалява за всичко, което се случи. Направо е сломен.
— Но не достатъчно — измърмори Хорти.
— Иска ли да се върне и Хорти?
— Хорти — аа, Дечко. — Бъни го погледна. — Той вече не става за представления. Не знам, Зен. Човекоядецът нищо не каза за него.
Хорти забеляза как Зена за миг сви вежди в недоумение. Тя хвана Бъни за ръката и я стисна нетърпеливо.
— Скъпа, започни от самото начало. Човекоядецът ли те изпрати?
— О, не. Е, не точно. Той е толкова променен, Зен. Ти не ми вярваш… Е, ще се увериш сама. Той има нужда от теб и аз по собствено желание дойдох да те върна при него.
— Защо?
— Заради Хавана! — извика Бъни. — Човекоядецът може да е в състояние да го спаси, не разбираш ли? Но не и сега, когато е съсипан заради това, което ти е сторил.
Зена тревожно погледна Хорти. Той се изправи.
— Ще ти приготвя нещо за хапване, Бъни — каза той и едва забележимо кимна на Зена. Тя му отвърна с леко намигане и се обърна към Бъни:
— Но, скъпа, как разбра къде се намирам?
Албиноската се наведе напред и докосна Зена по бузата.
— Бедничката ми. Много ли те боли?
Хорти извика от кухнята:
— Зен! Къде си сложила табаското? (Б.пр.: Много лютив сос, приготвен от червени люти чушки. На името на щата Табаско в югоизточно Мексико.)
— Ей сега се връщам, Бън — каза Зен и закуцука към кухнята. Трябва да е ей там, върху… да. Я, ти още не си приготвил сандвича! Остави на мен, Хорти.