— Никога, нито в началото, нито по-нататък, не съм мислела, че на някого въобще му пука за това. Когато разбрах какво всъщност се стреми да направи, вече не можех да кажа на никого — никой нямаше да ми повярва. Всичко, което можех да направя, бе да науча колкото се може повече и да се надявам, че ще успея да му попреча, когато дойде моментът.
— Да му попречиш за какво, Зен?
— Ами, виж сега, ще ти разкажа още малко за кристалите. Тогава ще разбереш. Тези кристали копираха нещата. Имам предвид, ако един от тях се намира близо до някое цвете, прави друго, почти същото като оригинала. Или куче, или птица. Но в повечето случаи „копията“ не се получаваха правилно. Като Гогол. Като двуглавата змия.
— Гогол е един от тях?
Зена кимна.
— Момчето-риба. Мисля, че е трябвало да бъде човек. Няма ръце, няма крака, няма зъби и не може да се поти, тъй че трябва да седи в аквариум, иначе ще умре.
— Ама кристалите с каква цел правят това?
Тя поклати глава.
— Това е едно от нещата, които Човекоядецът се опитваше да разбере. Няма никаква закономерност в копията на кристалите, Бъни. Имам предвид, един изглежда досущ като оригинала, друг се пръква с куп аномалии, трети изобщо не оживява, въобще — абсолютна каша. Затова той искаше посредник — някой, който да може да общува с кристалите. Той самият не можеше — освен за отделни кратки мигове. Разбираше ги толкова, колкото аз и ти разбираме от висша химия или радари. Едно нещо обаче не стана ясно. Съществуват различни видове кристали — някои са по-сложно устроени от други и имат по-големи способности. Може и всички да са еднакви, но час от тях да са по-възрастни. Те никога не си съдействаха един на друг, като че ли нямаха нищо общо помежду си.
— Ала те се размножаваха. Човекоядецът не знаеше това. Беше му известно, че понякога някоя двойка кристали спираше да му отговаря, когато ги наранява. Отначало той мислеше, че са мъртви. Направи дисекция на една двойка. А веднъж даде една на стария Уорбъл.
— Помня го! Беше як мъж, но твърде стар. Обичаше да помага на готвача и на всички. Той умря.
— Умря — може и така да се каже. Помниш ли какви неща дялаше от дърво?
— О, да — кукли и играчки и всякакви такива работи.
— Точно така. Той направи едно човече-в-кутия и използва тези тук за очи. — Тя подхвърли кристалите и ги хвана. — Той все раздаваше разни неща на дечицата. Беше един добродушен старец. Знам каква е съдбата на това човече-в-кутия. Човекоядецът така и не разбра, но Хорти ми каза. По един или друг начин то е преминало от човек на човек и е попаднало в дом за сираци. Там е бил Хорти, още като мъничко бебе. В продължение на шест месеца кристалите са били част от Хорти — или той е бил част от тях.
— А какво е станало с Уорбъл?
— А, може би година по-късно Човекоядецът започна да се чуди дали кристалите са се размножили и какво е излязло от това. Страхуваше се, че се е разделил с два големи, добре развити кристала, които на всичко отгоре не бяха мъртви. Когато Уорбъл му каза, че ги е приложил към издялана от него играчка, която е дал на някакво дете, и че не знае къде са, Човекоядецът го удари. Свали го на земята с един удар. Старият Уорбъл така и не се събуди, въпреки че минаха цели две седмици, преди да умре. Никой освен мен не знае това. Случи се навън, зад готварската шатра. Аз видях.
— Не знаех за това — прошепна Бъни, опулила рубинените си очи срещу Зена.
— Никой не знае — повтори Зена. — Хайде да изпием по едно кафе… ей, слънчице! Ти така и не си изяде закуската, бедничката ми!
— О, по дяволите — отвърна Бъни, — остави това сега. Продължавай да разказваш.
— Ела в кухнята — каза Зена и решително се изправи. — Не, не се учудвай, когато забележиш в Човекоядеца нещо нечовешко. Той… не е човек.
— Тогава какъв е?
— Ще стигна и дотам. Сега за кристалите — Човекоядецът твърди, че най-подходящата дефиниция за начина, по който те създават живи същества — растения и животни и прочие, е да кажеш, че те ги сънуват. И ти понякога сънуваш. Нали знаеш как нещата, които сънуваш понякога са ясни и подробни, а друг път — мъгляви, или уродливи, или с изкривени пропорции?
— Да. Къде са яйцата?
— Ето ги, скъпа. И така, кристалите понякога сънуват. Когато сънуват ясно и подробно, създават доста сполучливи растения, и истински плъхове, паяци и птици. Макар че обикновено не успяват. Според Човекоядеца това са еротични сънища.
— Какво искаш да кажеш?
— Те сънуват, когато станат готови да се чифтосват. Ала някои са твърде… млади, или недоразвити, а други вероятно просто не намират правилния партньор в подходящия момент. Но когато сънуват по този начин, те видоизменят молекулите на дадено растение и го правят като друго растение, или превръщат купчина плесен в птица… никой не може да каже какво ще им хрумне да направят, нито пък защо.