— Но… за какво им е да създават разни неща, че да могат да се чифтосват?
— Човекоядецът не смята, че те го правят точно за да могат да се чифтосват — търпеливо каза Зена. Тя ловко чукна едно яйце в тигана. — Нарича го вторичен продукт. То е все едно си влюбена и не мислиш за нищо друго, освен за любимия си и така измисляш песен. В нея може изобщо да не се пее за любимия ти. Може да е за някое поточе, или цвете, или нещо друго. За вятъра. Дори може да не е цяла, завършена песен. Тази песен би била вторичен продукт. Разбираш ли?
— Ами, значи кристалите създават същества, даже завършени същества, така както Тин Пан Алей създава песни.
(Б.пр.: Тин Пан Алей — квартал в Ню Йорк, където живеят много композитори и издатели на джазова и поп-музика.)
— Нещо такова. — Зена се усмихна за пръв път от доста време насам. — Седни, скъпа, аз ще донеса сандвича. Сега, това е мое предположение — когато два кристала се чифтосат, се получава нещо различно. Те създават завършено същество, ала не го правят от каквото и да е, както действат единичните кристали. Отначало те като че ли умират заедно. Остават така със седмици. След това започват да сънуват общ сън. Откриват нещо живо близо до тях и го преобразяват. Заменят го цялото, клетка по клетка. Промяната не може да се забележи в самото същество. Да кажем, че е куче — то ще продължава да яде и да тича насам-натам, ще вие на луната и ще гони котките. Но един ден — не знам колко време отнема целият процес — един ден то ще бъде напълно заменено, всяко атомче от него.
— Тогава какво става?
— Тогава то може да променя себе си — ако изобщо някога си помисли да се променя. Може да се превърне в почти всичко, ако пожелае.
Бъни спря да дъвче, замисли се, преглътна и попита:
— Как се променя?
— Ами, може да става по-голямо или по-малко. Да му порастнат още ръце и крака. Може да приема смешни форми — слабо като върлина, или кръгло като топка. Може да възстановява крайниците си, в случай, че се нарани. И може да прави такива неща със съзнанието си, каквито ние не можем и да си представим. Бъни, чела ли си някога за върколаци?
— Ония отвратителни същества, дето се превръщат от вълци в хора и обратно?
Зена си сръбна от кафето.
— Ммм. Е, това в повечето случаи са митове и легенди, но те може да са се родили, когато някой наистина е видял такава промяна.
— Искаш да кажеш, че тия кристални същества не са нещо ново на земята?
— О, съвсем не! Според Човекоядеца те пристигат, живеят, размножават се и умират тук непрекъснато.
— И то само за да създават особени хора и върколаци — удивено прошепна Бъни.
— Не, миличка! Създаването на такива същества не означава нищо за тях! Те живеят свой собствен живот. Даже и Човекоядецът не знае какво правят, за какво мислят. Съществата, които създават, са несъществени неща за тях, като безмислени драсканици на лист хартия, който изхвърляш в коша за боклук. Човекоядецът обаче смята, че ще може да ги разбира, ако успее да си набави този посредник.
— Че защо му е да разбира нещо толкова налудничаво?
Дребното лице на Зена потъмня от гняв.
— Когато узнах защо, започнах да го слушам много внимателно — и да се надявам, че един ден ще успея да го спра. Бъни, Човекоядецът ненавижда хората. Той мрази и презира всички хора.
— О, да — каза Бъни.
— Дори и сега, при мизерния контрол, който успява да упражнява над кристалите, той е успял да накара някои от тях да изпълняват желанията му. Бъни, той е разпръснал кристали навсякъде в една блатиста местност, пълна с яйца на маларични комари. Наловил е коралови змии (Б.пр.: Вид дребни, отровни змии, разпространени в южните щати на САЩ и субтропиците на Америка, с коралово-червени, жълти и черни напречни ивици по тялото.) от Флорида и ги е заселил в Южна Калифорния. Такива работи. Това е една от причините да се занимава още с панаира — с него обикаля цялата страна, по един и същ маршрут година след година. Той се връща отново и отново, намира кристалите, които е оставил и следи колко вреда са причинили на хората. Непрекъснато открива още кристали. Намира ги навсякъде. Броди по горите и прериите и от време на време изпраща… нещо като мисловен сигнал, той си знае какъв точно. Той наранява кристалите. Когато те усетят болка, той го разбира. Души наоколо, дебне кристалите, докато болката им не го заведе право при тях. Но, тъй или иначе, има ги навсякъде, по много. Изглеждат като камъни или буци пръст, преди да се изчистят от мръсотията.
— О, колко… колко ужасно! — В очите на Бъни проблеснаха сълзи. — Той трябва да бъде… убит!