— Не знам дали е възможно да бъде убит.
— Смяташ, че той действително е едно от ония същества на кристалите?
— Мислиш ли, че едно човешко същество е способно на това, което той прави?
— Но… какво ще направи той, ако се сдобие с посредник?
— Ще му промие мозъка. Съществата, създадени от два кристала, представляват онова, което те мислят, че са. Човекоядецът ще каже на посредника, че той е слуга и трябва да изпълнява заповедите му. Посредникът ще му повярва и ще възприема себе си този начин. Чрез него Човекоядецът ще има истинска власт над кристалите. Вероятно би могъл да ги накара да се чифтосват и да „изсънуват“ заедно всяка ужасия, която пожелае. Би могъл да предизвика епидемии, болести по растенията и отрови, докато най-накрая не остане нито един човек на земята! А най-лошото в цялата работа е, че кристалите не показват и най-малко желание да правят такива неща! На тях им стига животът им да си продължава както досега — да създават от време на време по някоя котка или цвете, да се занимават с техните си мисли и изобщо да живеят по техния си начин, независимо колко странен ни изглежда на нас. Те нямат нищо против хората! Тях просто хората не ги интересуват.
— О, Зен! И ти си носила със себе си този товар толкова години! — Бъни заобиколи масата и я целуна. — О, миличка, защо не си го споделила с някого?
— Не смеех, слънчице. Хората щяха да си помислят, че не съм с всичкия си. А и Хорти…
— Какво „Хорти“?
— Хорти е бил бебе в дом за сираци, когато, неизвестно как, оная играчка с кристалните очи се е озовала там. Кристалите са избрали него. Всичко съвпада. Той ми каза, че когато Боклучко — така наричаше човечето-в-кутия — та когато Боклучко му бил отнет, той едва не умрял. Лекарите там смятали, че това се дължи на някакъв вид психоза. Грешна диагноза, разбира се — детето е било в някаква странна зависимост от семейството кристали и не е можело да съществува без тях. Изглежда е било по-лесно да му върнат играчката — тя била грозна, както ми каза Хорти — отколкото да опитат да излекуват психозата му. Във всеки случай Хорти взел Боклучко със себе си, когато бил осиновен. Познай от кого — от оня Армънд Блует, съдията.
— Той е отвратителен! Целият е разплут и… мазен.
— През тези двайсет, че и повече години Човекоядецът всъщност без да знае е търсил точно такова същество, създадено от двойка кристали. Когато е намерил първия си кристал, изобщо не му е хрумнало, че са на двойки, и затова не е потърсил другия. После разбра за Хорти. Преди това той само предполагаше за съществуването му, но тогава разбра със сигурност. Аз разбрах със сигурност през онази нощ, когато взехме Хорти. Човекоядецът би дал всичко на света, за да притежава Хорти — човекът. Не, Хорти е спрял да бъде човек още откакто е бил на една годинка. Казах го в друг смисъл, нали разбираш.
— И това ще бъде неговият посредник?
— Именно. Затова, когато разбрах кой е Хорти, аз се възползвах от възможността да го скрия в последното място на земята, където би се сетил да го търси Пиер Монетър — точно пред очите му.
— О, Зен! Какъв огромен риск си поела! Той непременно щеше да разбере за него!
— Не беше чак такъв риск. Човекоядецът не може да чете мислите ми. Може да ме вика по необичаен начин, може да се опитва да проникне в съзнанието ми, но никога не е успявал да го постигне. При това той не е способен на това, което Хорти направи с теб преди малко. Човекоядецът те е хипнотизирал, за да те накара да откраднеш кристалите и да му ги занесеш. Хорти проникна директно в съзнанието ти и премахна хипнозата от него.
— Аз… аз си спомням. Щях да се побъркам.
— Държах Хорти близо до себе си и непрекъснато се занимавах с него. Изчетох му всичко, което успях да докопам. Всичко, Бъни — и сравнителна анатомия, и история, и музика, и математика, и химия — всичко, което ми дойде на ума, че може да му осигури познание за хората и човешкия живот. Има една древна латинска сентенция, Бъни: Cogito ergo sum — „Мисля, следователно съществувам.“ Хорти е самото въплъщение на тази сентенция. Когато беше джудже, той вярваше, че е джудже. Не растеше. Никога не си помисли дали ще му се промени гласът. Никога не помисли да приложи знанията си върху себе си — оставяше на мен да взимам всички решения, засягащи него. Знанията си складираше в един таван без врати и прозорци и те не му влияеха по никакъв начин — до момента, в който реши, че е време да ги използва. Знаеш ли, той има еидетична памет.
— Какво значи това?
— Фотографическа памет. Запомня идеално всичко, което е види, прочете или чуе. Запазих в тайна това, че пръстите му започнаха да порастват отново, а те, както знаеш, бяха невъзвратимо смазани. Това бе единственото нещо, което можеше да издаде на Човекоядеца какъв е Хорти. Хората не могат да възстановяват пръстите си. Съществата, създадени от един кристал, също не могат. Човекоядецът често се застояваше в менажерията с часове — опитваше се да накара катерицата да си пусне козина, или пък с помощта на съзнанието си да предизвика появата на хриле у Гогол, момчето-риба. Ако бяха създадени от двойка кристали, те щяха да успеят да коригират физическите си дефекти.