— Бъркани яйца върху препечен ръжен хляб — каза Бъни.
Зена рече:
— Изпържи малко бекон, докато почти прегори…
— …и го нарежи върху малко фъстъчено масло, намазано на пълнозърнест хляб. Спомням си, принцесо — ухили се готвачът. — А ти, Хавана?
— Пържола. За теб също, а? — попита той Хорти. — Не, той не може да си я нареже. Счукано говеждо филе, и ще те застрелям, ако го панираш. С грах и пюре.
Готвачът направи кръгче с палеца и показалеца си и отиде да изпълни поръчката.
Хорти плахо попита:
— Вие от някой цирк ли сте?
— Панаир — отвърна Хавана.
Зена се усмихна на изражението му. Това му замая главата.
— Панаир. (Б.пр.: Тук става въпрос за по-старото значение на понятието, т.е. пътуващо увеселително шоу, което включва странични атракции, въртележки, състезания, игри и т.н.) Нали знаеш. Боли ли те ръката?
— Не много.
— Това е нетърпимо — избухна Хавана. — Трябва да го видите. — Той протегна дясната си ръка към пръстите на неговата лява и направи движение, като че ли трошеше бисквити. — Човек.
— Ще оправим това. Как ще ти викаме? — попита Бъни.
— Дайте първо да решим какво ще прави той — обади се Хавана. — Човекоядецът трябва да остане доволен.
— Относно онези мравки — каза Бъни, — можеш ли да ядеш и плужеци, скакалци и такива разни? — Тя го попита направо, и този път не се изкиска.
— Не! — Гласът на Хорти прозвуча едновременно с този на Хавана:
— Вече го питах. Това отпада, Бъни. Човекоядецът и без това не обича да използва главояди.
Бъни каза със съжаление в гласа:
— В никой панаир досега не е имало джудже-главояд. Щеше да бъде голям номер.
— Какво значи главояд? — попита Хорти.
— Той иска да знае какво е главояд.
гълтач поглъщател гадинар чревоугадник твароугодник
— Нищо особено приятно — каза Зена. — Това е човек, който яде всякакви гадни неща и откъсва със зъби главите на живи пилета и зайци.
— Не мисля, че имам желание да правя такива неща.
Хорти беше толкова сериозен, че трите джуджета избухнаха в пронизителен смях. Хорти ги погледна, един след друг, и разбра, че те се смеят със, а не на него, затова и той се засмя. Отново в него се надигна онова чувство за топлина и сърдечност. Тези хора правеха всичко толкова лесно и просто. Те като че ли разбираха, че той може да е малко по-различен от останалите хора и това да е в реда на нещата. Хавана очевидно им беше казал всичко за него и те бяха готови да му помогнат.
— Казах ви — рече Хавана, — той пее като ангел. Никога не съм слушал нещо подобно. Почакайте само да го чуете.
— Свириш ли на нещо? — попита Бъни. — Зена, можеш ли да го научиш да свири на китара?
— Не и с тази лява ръка — отбеляза Хавана.
— Стига! — извика Зена. — Вие всъщност кога решихте, че той ще работи с нас?
Хавана безпомощно отвори уста. Бъни започна:
— О… аз си помислих…
А Хорти закова поглед в Зена. Нима щяха в един и същи миг да му дадат всичко и да му го отнемат?
— О, дечко, не ме гледай така — каза Зена. — Ще ме разкъсаш с поглед… — Въпреки болката в душата си той отново докосна гласа и с върховете на пръстите си. Тя каза:
— Дете, за теб бих направила всичко на този свят. Само че… трябва да бъде нещо хубаво. Не знам дали това е хубаво.
— Разбира се, че е — изсмя се Хавана. — Ами къде ще яде? Кой ще го приюти? Слушай, след всичко, което е преживял, той заслужава да му се даде шанс. Какъв е проблемът, Зен? Човекоядецът ли?
— Мога да се оправя с Човекоядеца — каза тя. По някакъв начин Хорти усети, че в тези думи се крие причината, която караше останалите да очакват и да се съобразяват с решението на Зена. — Виж, Хавана — продължи тя, — в неговата възраст това, което му се случва, определя какъв ще стане той, когато порастне. За нас панаирът е чудесно място. Той е наш дом. Той е единственото място, където можем да бъдем истинските ние и да ни харесва. Но какво ще бъде той за него, като израства в него? Това не е живот, подходящ за едно дете.
— Говориш така, все едно в един панаир няма нищо друго, освен джуджета и уроди.
— В известен смисъл е така — промърмори тя. — Съжалявам — добави после. — Не биваше да казвам това. Нещо не мога да мисля ясно тази вечер. Има нещо… — Тя разтърси рамене. — Не знам. Но не смятам, че идеята е добра.
Бъни и Хавана се спогледаха. Хавана безпомощно вдигна рамене. И Хорти беше безпомощен. Очите му пареха и той каза:
— Ей.
— О, хлапе, недей.
— Хей! — излая Хавана. — Хванете го! Ще припадне!
Хорти изведнъж пребледня и лицето му се изкриви от болка. Зена стана и го подхвана с ръка.
— Лошо ли ти е, слънчице? Ръката ти ли?