Той се настани до нея, постави подноса на масичката до леглото и каза:
– Знаеш ли, имам една идея.
– Хубава ли е?
– Така ми се струва. Разбираш ли, ти мислиш, че аз нямам нищо против да замина за Канада с Даяна и Шон. Но аз имам. Изобщо, ама изобщо не искам. Готов съм да направя каквото и да е друго, само не и това.
Керълайн се взря в него.
– Но, Джоди, аз мислех, че искаш да заминеш? Изглеждаше толкова ентусиазиран от тази идея.
– Просто проявявах учтивост.
– За Бога, каква ти учтивост, когато става дума за заминаване за Канада!
– Ами такава. Но сега ти казвам, че не искам да заминавам.
– Но там ще е забавно.
– Откъде знаеш, че ще бъде забавно? Никога не си била там. Освен това аз не искам да напускам училището и приятелите си, и футболния си отбор.
Керълайн беше смаяна.
– Но защо не ми каза преди? Защо ми го казваш едва сега?
– Не ти казах преди, защото все беше заета с писма и поставки за препечени филийки, и с воали, и с разни такива неща.
– Но аз никога не съм твърде заета за теб...
Той продължи, сякаш тя не беше казала нищо.
– Казвам ти го сега, защото, ако не ти го кажа, ще бъде прекалено късно. Просто няма да остане време. Е, искаш ли да чуеш моя план?
Тя изведнъж почувства смътна тревога.
– Не знам. Какъв е планът ти?
– Мисля, че трябва да остана в Лондон и да не заминавам за Монреал... не, не да остана тук с теб и Хю. А с Ангъс.
– Ангъс? – Това звучеше почти забавно. – Ангъс е отвъд края на света. Кашмир или Непал, или някъде там. Дори и ако знаехме как да се свържем с него, което не знаем, той никога не би се върнал обратно в Лондон.
– Той не е в Кашмир или Непал – каза Джоди, отхапвайки едно голямо парче от кейка. – Той е в Шотландия.
Сестра му зяпна в него, чудейки се дали е чула правилно през всичките трохи и стафиди.
– Шотландия? – възкликна тя.
Той кимна.
– Какво те кара да мислиш, че е в Шотландия?
– Не мисля. Знам. Той ми написа писмо. Получих го преди три седмици. Работи в хотел „Стреткори Армс“, в Стреткори, Пъртшир.
– Написал ти е писмо? И ти изобщо не си ми казал?
Лицето на Джоди помръкна.
– Мислех, че така е по-добре.
– Къде е това писмо сега?
– В стаята ми. – Той лапна още една умопомрачително голяма хапка от кейка.
– Ще ми го покажеш ли?
– Ей сега.
Той се плъзна от леглото и изчезна, но само след миг се върна с писмото в ръце.
– Ето – подаде й го Джоди, качи се обратно на леглото и се протегна за чашата си с мляко. Пликът беше евтин, бледожълтосинкав, а адресът – написан на пишеща машина.
– Много анонимно – каза Керълайн.
– Знам. Намерих го един ден, когато се връщах от училище, и си помислих, че някой се опитва да ми продаде нещо. Прилича на такова, нали? Нали знаеш, когато изпращаш поръчка за нещо...
Тя извади писмото от плика, един– единствен лист тънка хартия, който очевидно бе разгъван и четен много пъти, и й се стори, че всеки миг ще се разпадне.
Хотел „Стреткори Армс“
Стреткори
Пъртшир
Скъпи мой Джоди,
Това е едно от онези съобщения, които трябва да се изгорят още преди прочитане, толкова е секретно. Затова не допускай да попадне пред очите на Даяна, защото в противен случай животът ми няма да струва пукната пара.
Върнах се от Индия преди два месеца и накрая се озовах тук с един приятел, когото срещнах в Персия. Той вече си замина, а аз успях да си намеря работа в хотел като момче за всичко (чистя обувки, нося кофи с въглища и кошове за дърва). Тук е пълно със стари хора, дошли на риболов. Когато не ходят за риба, седят в кресла и изглеждат така, сякаш са мъртви от шест месеца.
Бях в Лондон за два дни, след като корабът ми акостира. Бих дошъл да видя теб и Керълайн, но се ужасих, че Даяна ще ме пипне, ще ме вкара в кошарата, ще ме обуздае (с колосана якичка), ще ме подкове (в черни кожени обуща) и ще ме приведе в спретнат вид (сиреч ще ми отреже косата). После щеше да бъде единствено въпрос на време да ми бъде надянати юздата и да ме оженят благополучно за някоя дама.
Предай моята любов на К. Кажи й, че съм добре и че съм щастлив. Ще те осведомя за следващия си ход.
Много ми липсвате и двамата.
Ангъс
– Джоди, защо не ми го показа преди?
– Мислех, че вероятно ще се почувстваш длъжна да го покажеш на Хю, а после той щеше да каже на Даяна.