Но малкият градински участък на Кейлъб беше по-закътан и слънчев и тук вече имаше нарциси, поклащащи главички в зелено оцветените си кашпи, а около тъмнокорото бадемово дърво в средата на патиото цъфтяха кокичета.
Достъпът до апартамента се осъществяваше по външна стълба, която стигаше до широка, покрита тераса, подобна на балкон на швейцарска вила. Кейлъб бе чул приближаващите мм гласове и когато изтичаха по стъпалата, вече стоеше на балкончето, за да ги посрещне, сложил ръце на дървения парапет, извиквайки представата за шкипер на някаква островна гемия, приветстващ гостите на борда.
И наистина, той бе живял толкова години в Афрос, че лицето му бе придобило типично гръцки черти, също както лицата на хората, които са женени от дълги години, започват да си приличат. Очите му бяха толкова дълбоко поставени, че бе почти невъзможно да се отгатне цветът им, лицето му бе мургаво, доста набръчкано, носът му стърчеше като нос на кораб, косата му сивееше, гъста и къдрава. Гласът му звучеше дълбоко и плътно и винаги караше Керълайн да си мисли за червено вино, прясно опечен хляб и ароматизирана с чесън салата.
– Джоди. Керълайн. – Той ги прегърна, хвана ги с двете си ръце и ги целуна с тази прекрасна липса на сдържаност, характерна за гърците. Никой никога не целуваше Джоди, с изключение на Керълайн, и то само понякога. Даяна, с нейната обичайна проницателност, се досещаше, че ще му бъде неприятно. Но с Кейлъб беше различно – уважителен салют на привързаност, като мъж с мъж.
– Каква приятна изненада! Влизайте. Поставил съм кафеника на огъня.
В дните на американския дипломат тук бе преобладавала атмосферата на Нова Англия спретнато, студено и лъснато. Сега, под очевидното влияние на Айрис, всичко изглеждаше спонтанно, многобагрено; картини без рамки висяха по стените, украшения от цветно стъкло се поклащаха от тавана, върху внимателно подбрания кретон на Даяна бе метнат един гръцки шал. Стаята бе много топла и ухаеше на кафе.
– Къде е Айрис?
– На пазар. – Той дръпна едно кресло. – Сядайте. Аз ще донеса кафето.
Керълайн седна. Джоди последва Кейлъб и след малко двамата се върнаха – Джоди с поднос с три порцеланови чашки и купа със захар, а Кейлъб – с кафеника. За всичко това се намери място на ниска масичка, поставена пред камината, и те се настаниха около нея.
– Да нямате проблеми? – попита предпазливо Кейлъб. Той винаги действаше предпазливо, за да не си навлече гнева на Даяна.
– О, не – автоматично отвърна Керълайн. Но като премисли, се поправи. – Не е нещо сериозно.
– Разкажете ми – каза Кейлъб.
И Керълайн му разказа. За писмото от Ангъс и за това, че Джоди не иска да заминава за Канада, и за идеята му да намери отново брат си.
– Затова решихме да заминем за Шотландия. Утре. Този вторник.
– Смятате ли да кажете на Даяна?
– Тя ще ни разубеди. Знаеш, че ще го направи. Но ще й оставим писмо.
– А Хю?
– Хю също ще започне да ме разубеждава.
Кейлъб се намръщи.
– Керълайн, ти възнамеряваш да се омъжиш за този мъж след седмица.
– Да, ще се омъжа за него.
– Хм... – каза Кейлъб, сякаш не й вярваше особено. Погледни надолу към седналия до него Джоди.
– А ти? Какво ще стане с теб? Какво ще стане с училището?
– Училището свърши в петък. Сега сме във ваканция.
– Хм... – отново каза Кейлъб.
Керълайн се разтревожи.
– Кейлъб, да не си посмял да кажеш, че не одобряваш.
– Разбира се, че не одобрявам. Това е шантава идея. Ако искате да говорите с Ангъс, защо не му се обадите по телефона?
– Джоди не иска. Твърде сложно е да се опиташ да обясниш нещо такова по телефона.
– И във всеки случай – каза Джоди, – не можеш да убедиш хората по телефона.
Кейлъб се усмихна криво.
– Искаш да кажеш, че според теб ще се наложи да убеждавате Ангъс. Съгласен съм с теб. Смяташ да го помолиш да дойде в Лондон, да създаде дом и да промени целия си начин на живот.
Джоди подмина думите му.
– Затова не можем да му се обадим по телефона – каза той инатливо.
– Предполагам, че и написването на писмо ще отнеме много време?
Джоди кимна.
– Телеграма?
Джоди поклати глава.
– Добре, изглежда, че трябва да обърнем внимание на алтернативите. Което ни отвежда до следващата точка. Как смятате да стигнете до Шотландия?
– Това е една от причините, Кейлъб – каза Керълайн по начин, който искрено се надяваше да е много убедителен, – да искаме да обсъдим това с теб. Разбираш ли, трябва ни кола, а не можем да вземем тази на Даяна. Но ако вземем твоята малка кола, Минито, ако можете да ни я заемете... Ти и Айрис. Искам да кажа, вие не я използвате много, а ние ще се отнасяме много грижливо с нея.