– Ало.
– Лиз.
– О, Оливър, звъниш, за да кажеш, че закъсняваш ли? Защото ако е така, не се притеснявай, аз самата забравих да сложа фазана навреме и освен това...
– Не – прекъсна я той, – не звъня за това. Звъня, за да отменя уговорката. Няма да успея.
– Но... аз... татко каза, че... – Тя се запъна, а после продължи със съвсем различен тон: – Добре ли си? – Звучеше така, сякаш мислеше, че той изведнъж е полудял. – Не си болен или нещо подобно?
– Не. Просто няма да успея... Ще ти обясня...
– Да не би това да има нещо общо с момичето и момчето, които си прибрал в Киърни? – хладно каза тя.
Оливър бе изумен. Не беше казвал нищо на Дънкан за Клайбърн, не с намерение да го скрие, просто защото имаше много други важни теми за обсъждане.
– Откъде научи? – попита той.
– О, старата клюкарска агенция. Не забавяй, че нашата госпожа Дъглас е снаха на Купър. Не можеш да запазиш никакви тайна, ако живееш тук, Оливър. Би трябвало да си го научил досега.
Той се почувства смътно подразнен, сякаш тя го обвиняваше, че лъже.
– Това не е тайна.
– Те все още ли са там?
– Да.
– Трябва да дойда и да разследвам. Това е доста интригуващо
Той пусна покрай ушите си двусмислената й интонация и смени темата.
– Ще ми простиш ли, че бях толкова невъзпитан тази вечер и че отмених уговорката толкова късно?
– Няма значение. Случват се от време навреме такива дреболии. Това просто означава повече фазан за мен и татко. Но ела някоя друга вечер.
– Ако ме поканиш.
– Каня те сега. – Но гласът й все още беше хладен. – Всичко, което трябва да направиш, след като сложиш в ред социалния си живот, е да ми звъннеш.
– Ще го направя – каза Оливър.
– Довиждане тогава.
– Довиждане – каза той, но още преди да довършил думата си, тя затвори слушалката и прекъсна връзката.
Беше му ядосана и с право. Помисли си със съжаление за старателно подредената маса, свещите, фазана и виното. Вечеря в Роузи Хил – това в никакъв случай не беше събитие за пренебрегване. Той изруга тихичко, проклинайки целия ден и си пожела той най-сетне да свърши. Наля си питие, по-силно от обичайното, добави малко сода, изля разсеяно част от него в гърлото си, после, малко по-успокоен, отиде да потърси Джоди.
Но така и не стигна до него, тъй като в коридора се натъкна на госпожа Купър, с поднос на ръце. На лицето й имаше странно, почти потайно изражение, и щом го видя, ускори крачка, за да се промъкне през кухненската врата, преди той да я настигне.
– Какво има, госпожо Купър?
Тя спря и опря гръб на врата. Изглеждаше измъчена.
– Тя не хапна и залък, Оливър. – Той погледна подноса, вдиша капака на купата за супа. Надигнаха се ароматни облачета нара. – Направих всичко, което можах, предадох й какво сте казали, но тя не пожела да хапне и залък. Каза, че се страхува да не й прилошее отново.
Оливър постави обратно капака на купата, остави и чашата си с уиски на подноса и го взе от ръцете на госпожа Купър.
– Аз ще се погрижа за това.
Вече не се чувстваше уморен и потиснат, просто беше невероятно ядосан. Тръгна устремно по стъпалата, взимайки по две наведнъж, мина по коридора и нахлу в гостната спалня на дома Киърни, без да почука на вратата. Тя лежеше в средата на огромното, покрито с розова кувертюра двойно легло, възглавниците бяха разпръснати по пода и розовата нощна лампа хвърляше мека светлина върху тях.
Като я видя така, гневът му още повече се засили. Това проклето момиче влезе в къщата му, обърна всичко наопаки, развали вечерта му, а сега лежеше на неговото собствено легло за гости и отказваше да яде, изправяйки всички около себе си на нокти. Той прекрачи през стаята и тръсна подноса върху страничната масичка. Лампата леко се разклати, уискито затанцува и се разплиска.
Тя го наблюдаваше безразлично от леглото. Очите й бяха огромни, косата й беше разпиляна и оплетена като чилета сурова коприна. Без да каже и дума, той започна да събира възглавниците, после я издърпа в седящо положение и ги напъха зад нея, сякаш тя беше някаква парцалена кукла, неспособни да седи сама.
Изражението й беше бунтовническо, долната й устна нацупена, като на разглезено дете. Той взе салфетката от подноси и я завърза около врата й, така стегнато, сякаш възнамеряваш, да я удуши. После вдигна капака на купата.