– Но вие сте се върнали в Лондон?
– Да. Даяна имаше къща в Милтън Гардънс. Все още живеем там.
– А Ангъс?
– Той дойде там веднъж, но не се получи. Двамата с Даяна се скараха ужасно, защото той не желаеше да се приспособи, не искаше нито да си подстриже косата, нито да си обръсне брадата, нито да носи обувки. Разбирате, нали? А и така или иначе по това време Даяна вече беше омъжена отново за един неин приятел на име Шон Карпентър. Така че сега тя е Госпожа Карпентър.
– А господин Карпентър?
– Той е мил човек, но не е с такъв силен характер като Даяна. Тя винаги прави това, което иска, манипулира хората, всички нас, наистина всички. Но по най-тактичния възможен начин. Трудно е да се опише.
– А какво правехте вие през цялото това време?
– О, аз завърших училище и отидох в театрална школа. – Тя погледна Оливър с бледо подобие на усмивка. – Даяна беше против. Боеше се, че ще се превърна в хипи или ще се пристрастя към наркотиците, или пък ще стана като Ангъс.
Оливър се ухили.
– А така ли стана?
– Не. Но тя каза също и че няма да издържа дълго, и се оказа права. Имам предвид, аз изкарах с успех театралната школа и започнах работа в един театър, но тогава... – Тя спря.
Изражението на Оливър бе удивително мило, а очите му я гледаха с истинско разбиране. Беше й лесно да си говори с него. Не си бе давала сметка колко ще е лесно. През целия ден той не беше направил нищо, с което да й го подскаже, дори показа по всички възможни начини, че я мисли за глупачка, но тя инстинктивно разбра, че той няма да я нарече глупачка заради това, че се е влюбила в погрешния човек...
– Ами, увлякох се по един мъж. Бях глупава, предполагам, и невинна, и мислех, че той иска сериозна връзка. Но актьорите са целенасочени, егоцентрични създания, а той беше много отдаден на кариерата си, много амбициозен, затова замина и ме остави. Името му е Дринан Колфийлд и сега е доста известен. Може би сте чували за него...
– Да, чувал съм.
– Ожени се за една френска актриса. Мисля, че сега живеят в Холивуд. Предстои му да направи поредица от филми. Изобщо, след Дринан всичко тръгна накриво, после аз хванах пневмония и накрая зарязах театъра.
Тя отново започна да нагъва чаршафа.
– А Ангъс? – деликатно я подтикна Оливър. – Кога е цъфнал в Шотландия?
– Джоди получил писмо от него, преди седмица и нещо. Но не ми каза до онзи ден, в неделя вечерта.
– И защо е толкова важно да го видите отново?
– Защото Даяна и Шон заминават за Канада. Шон започна бизнес там, и те ще заминат скоро след... ами, много скоро. Те ще вземат Джоди с тях. Джоди не иска да заминава, но Даяна не знае. Той обаче ми каза и ме помоли да дойдем в Шотландия заедно и да намерим Ангъс. Той мисли, че Ангъс може да се върне в Лондон и да създаде дом за него, така че Джоди да, но заминава.
– Има ли вероятност това да се случи?
Керълайн трябваше да изрече голата истина.
– Всъщност, не. Но аз трябваше да опитам. Заради Джоди трябваше да опитам.
– Не може ли Джоди да остане с вас?
– Не.
– Защо не?
Керълайн сви рамене.
– Това просто няма да стане. Даяна никога не би се съгласила. Но Ангъс е друго нещо. Той вече е на двадесет и пет. Ако Ангъс иска да задържи Джоди, Даяна не може да го спре.
– Разбирам.
– Затова дойдохме да го намерим. Заехме колата на Кейлъб Аш, той е приятел на татко, но живее в Лондон, в един апартамент на другия край на градината на Даяна. Той харесва Даяна, но мисля, че не одобрява начина, по който тя организира всички нас, нито пък как командва живота ни. Ето затова ни зае колата, при условие да му кажем къде отиваме.
– Но не сте казали на Даяна?
– Казахме, че отиваме в Шотландия. Това беше всичко. Оставихме писмо. Ако й бяхме казали повече, тя щеше да ни настигне много преди да сме стигнали дотук. Тя е от този тип.
– А няма ли да се разтревожи много за вас?
– Сигурно! Но ние казахме, че ще се върнем до петък.
– Но няма да можете. Не и ако Ангъс не се върне дотогава.
– Знам.
– Не мислите ли, че е добра идея да телефонирате?
– Не. Все още не. Заради Джоди не трябва.
– Тя сигурно ще разбере.
– Донякъде, но не напълно. Ако Ангъс беше по-различен...
Гласът й заглъхна безнадеждно.
– Тогава какво ще правим ние? – попита Оливър.