– Ало?
– Елизабет?
Звънеше майка й от Лондон. Гласът й бе изпълнен с очакване и Лиз се намръщи. Все още я болеше от внезапния отказ на Оливър предната вечер и, естествено, не бе в най-доброто си настроение.
Илейн Халдейн не можеше да знае това.
– Скъпа, толкова е ексцентрично да се звъни рано сутрин, но аз просто трябва да знам как върви всичко. Знам, че ти никога не би ми се обадила. Как мина вечерята?
Примирена, Лиз дръпна един стол и се отпусна в него.
– Никак – каза тя.
– Какво имаш предвид?
– В последния момент Оливър позвъни и каза, че няма да успее да дойде. Вечерята изобщо не се състоя.
– О, скъпа, колко жалко! А аз исках да науча всички подробности. Ти беше толкова развълнувана. – Тя изчака малко, после, след като дъщеря й не подаде повече никаква информация, колебливо добави: – Не сте се скарали или нещо подобно?
Лиз се изсмя кратко.
– Не, разбира се, че не. Той просто не успя. Зает е, предполагам. Татко го покани на обяд вчера, през цялото време са говорили за бизнес. Между другото, татко ще купи Киърни.
– Е, поне ще има с какво да се занимава – язвително каза Илейн. – О, клетият Оливър, каква тъжна перспектива. Той преживява доста труден период. Трябва да си много търпелива, скъпа, и да проявяваш голямо разбиране.
Лиз не искаше да говори повече за Оливър и опита да смени темата.
– Какво се случва в големия град?
– Всякакви неща. Ние няма да се връщаме в Париж още една-две седмици. Паркър има някакви срещи с пожарникари от Ню Йорк, така че оставаме тук. Забавно е да се срещаш с хора, да научаваш всички новини. О, знам какво трябва да ти кажа. Случи се нещо съвсем необичайно.
Лиз разпозна клюкарския тон в гласа на майка си и разбра, че телефонният разговор ще продължи поне още десет минути. Взе си една цигара и се настани по-удобно, за да я изслуша.
– Нали познаваш Даяна Карпентър и Шон? Добре, доведените деца на Даяна са изчезнали. Да, буквално сякаш са изчезнали от лицето на земята. И са оставили едно писмо, в което й съобщават, че заминават за Шотландия – намерили и те къде да ходят, – за да търсят брат си Ангъс. Той, разбира се, е ужасен хипар. Даяна си имаше ужасни проблеми с него. Той прекара доста време в търсене на истината в Индия, или там, където такива типове като него се надяват да я намерят. Мислех, че Шотландия е последното място на света, в което той би отишъл, там няма нищо друго, освен шотландска вълни и саздърма. Трябва да кажа, че винаги съм смятала Керълайн за странно момиче. Някога се опита да стане актриса и претърпя ужасен провал, но никога не съм мислила, че би направила нещо толкова откачено – просто да изчезне!
– Какво прави Даяна по въпроса?
– О, скъпа, какво може да направи? Последното нещо, което иска, е да звъни в полицията. В крайна сметка, макар че момчето е все още дете, момичето се счита за възрастна.. би трябвало да е в състояние да се грижи за него. И Даяна се страхува ужасно да не би вестниците да надушат историята и да я раздухат на първите страници на вечерните си издания. И сякаш това не е достатъчно, ами сватбата е във вторник, а Хю все пак има някаква професионална репутация, която трябва да пази.
– Сватба?
– Сватбата на Керълайн. – В гласа на Илейн се долови раздразнение от това, че дъщеря й схваща толкова бавно.
– Керълайн се омъжва за брата на Даяна, Хю Рашли. Във вторник. Репетицията за сватбата е в понеделник, а те дори не знаят къде е тя. Такава бъркотия! Винаги съм мислила, че тя е странно момиче, а ти?
– Не знам. Никога не съм я срещала.
– Не, разбира се, че не си. Все го забравям. Колко глупаво от моя страна. Но разбираш ли, винаги съм мислила, че тя е много привързана към Даяна, и изобщо не съм допускала, че ще й причини подобно нещо. О, скъпа, нали няма да ми причиниш това, когато се зажениш? И, надявам се, това да стане много скоро, и то за подходящия мъж. Няма да споменаваме имена, но ти знаеш кого имам предвид. А сега трябва да вървя. Имам час при фризьора и закъснявам. И скъпа, не се коси заради Оливър, просто иди да го навестиш и бъди много мила и разбираща. Сигурна съм, че всичко ще е наред. Копнея да те видя. Връщай се скоро.
– Добре.
– Довиждане, скъпа – каза тя и неубедително добави: – Прати най-топлите ми чувства на баща ти.
***
По късно през същата сутрин Керълайн Клайбърн лежеше по гръб на килим от пирен, сложила ръка на очите си, за да се предпази от яркото слънце, чиято топлина обгръщаше като плащ цялото й тяло. Тъй като не използваше зрението си, другите й сетива се бяха изострили двойно. Чуваше дъждосвирци, далечен грак на гарван, плисъка на водата, тихия звук на някакъв мистериозен, неуловим бриз. Усещаше чистото благоухание на снега, на бистрата вода и на земята, мъхеста, влажна и потъмняла от торфа. Чувстваше студения нос на Лиса, която лежеше до нея и притискаше муцуната си в ръката й.