– К‘во ши кажете, м‘дам? – каза той на кокни. – Малко боя и няма да познаете това място, а?
– Нима мислите да правите нещо подобно тук? Сериозно?
– Не знам. Изведнъж ми се стои, че вероятно е възможно. Ако продам къщата Киърни, тогава ще мога да си позволя да похарча малко пари за това местенце.
– Но тук няма течаща вода.
– Мога да го уредя.
– Нито канализация.
– Септична яма.
– Нито електричество.
– Лампи. Свещи. Много по-уютно.
– А на какво ще готвите?
– На газ.
– И кога ще я използвате?
– В уикендите. През ваканциите. Бих могъл да отгледам децата си тук.
– Не знаех, че имате деца.
– Все още нямам. Поне доколкото знам. Но когато се оженя, ще си имам в резерв една хубава малка къщица. Това ще означава също и че все пак ще запазя малка частица от Киърни.
– Което ще успокои вашето сантиментално сърце.
– Значи все пак не ви е все едно.
– Керълайн, животът е прекалено кратък, за да гледаме назад през рамо. Така просто ще загубиш пътя и ще се спънеш, и най-вероятно ще паднеш по лице. Предпочитам да гледам напред.
– Но тази къща...
– Беше просто идея. Мислех, че ще ви е забавно да я видите. Хайде, елата сега, трябва да се връщаме обратно или госпожа Купър ще реши, че сме се удавили.
***
Той слезе пръв по стълбата, внимателно опипвайки всяко оцеляло стъпало, преди да постави цялата си тежест на него. Като стигна долу, изчака Керълайн, държейки стълбата стабилно с двете си ръце, за да не се клати. Но на половината път тя заседна и не можеше да пристъпи ни напред, ни назад. Започна да се смее, той я посъветва да скочи, тя отговори, че не може да скочи, Оливър заяви, че всеки глупак би могъл да скочи, на което Керълайн се разсмя още по-силно – толкова силно, че не можеше да направи нищо конструктивно. Накрая, както можеше и да се очаква, се хлъзна, чу се страховит трясък на счупено прогнило дърво, тя полетя надолу и слизането й щеше да завърши безславно, ако в последния момент Оливър не я бе хванал в обятията си.
В светлата й коса имаше стръкче пирен, пуловерът й пазеше топлината на слънцето, а дългият сън от предната нощ бе изтрил тъмните кръгове под очите й. Кожата й беше мека и бледорозова, лицето й се вдигна към неговото, устата й бе разтворена от смеха. Без да мисли, без да се колебае, той се наведе и я целуна. Изведнъж стана много тихо. За миг тя остана неподвижна, после сложи длани на гърдите му и леко го отблъсна назад. Смехът изчезна от лицето й, а в очите й се появи изражение, което той не бе виждал досега.
– Просто денят бе такъв.
– Какво трябва да означава това?
– Част от прекрасния ден. Слънцето. Пролетта.
– Нима това има някакво значение?
– Не знам.
Тя се отдръпна от него, измъкна се от прегръдката му, обърна се и тръгна към вратата. Застана там, облегната с рамо на страничната греда, на фона на светлината се виждаха само очертанията на силуета й, а заплетената й коса образуваше ореол около чистата форма на главата й.
– Къщата е чудесна. Мисля, че трябва да я запазите.
Джоди беше зарязал самодивското дърво, за да се върне при водата. Стоеше там и мяташе камъчета по повърхността, опитвайки са да направи „жабки“, и докарваше Лиса до лудост. защото тя не знаеше дали да скочи и да ги донесе обратно, или да остане там, където е. Керълайн вдигна едно плоско камъче, метна го и то подскочи три пъти, преди да изчезне от поглед.
Джоди се ядоса.
– Искам да ми го покажеш. Хайде, покажи ми как го правиш.
Но Керълайн се извърна от него. Не можеше да му отговори и не искаше той да види лицето й. Защото изведнъж бе разбрала защо е разлюбила спомена за Дринан Колфийлд. И нещо, което бе доста по-плашещо, разбра защо не е казала на Оливър, че ще се омъжи за Хю.
***
При идването си в Киърни Лиз завари къщата тиха и очевидно изоставена. Тя спря колата си пред вратата, загаси двигателя и зачака някой да излезе и да я посрещне. Не се появи никой. Но вратата бе отворена, затова тя излезе от колата и влезе вътре, после застана в средата на салона и извика Оливър по име. Не дойде никакъв отговор, но откъм кухнята долитаха звуци, и тъй като познаваше идеално къщата, Лиз мина по коридора, влезе през летящата двукрила врата и изненада госпожа Купър, която току-що бе влязла след простирането на прането.